Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— И Селма му е обяснила, така ли? — На Тайлър никак не му хареса този развой на събитията.

— Да. Държала е да си запази работата.

— И?

— Пренебрегнах го и тръгнах насам. Изключих си мобилния телефон и пейджъра — заключи Нел.

— Все пак се налага да го провериш — обърна й внимание той.

— Да, разбира се. И когато го направя, ще му кажа как в последния момент съм разбрала, че заминаваш за Вашингтон да разпитваш Стъки за някакъв инцидент в Дженоа, Илинойс, а по моя преценка е по-добре да те държа под око, вместо да тичам на среща горе. Ще ме похвалят.

— Много рисковано е да играеш в двата отбора, Нел — предупреди я той.

— Но си струва — след кратко колебание каза тя. — За инцидента в Дженоа няма досие, точно както предвиди ти. Изгарям от желание да видя как ще се държи Стъки, когато федерален агент го призове да каже истината. Нужна съм ти там, точно както аз имах нужда от теб при Селма Лонг. Твоите акредитиви я накараха да действа. Слушай, ако служител на Северното обединение увери Стъки, че няма проблем да говори с теб, не е изключено той да се съгласи да каже това-онова. В такъв случай ние с теб ще бъдем свидетели. Но ако си сам — федерален агент, който задава въпроси — той може просто да млъкне, да се обади на О’Мали или на адвокат. Това е сигурно. И край.

След модернизация за стотици милиони долари в края на осемдесетте „Юниън Стейшън“ във Вашингтон се превърна в „многофункционално място за обслужване“. Част от пространството представляваше жп гара, друга — търговски център, пълен с луксозни ресторанти. Огромната каменна сграда служеше на много повече хора, а не само на пътниците. Там Тайлър и Прийст слязоха от влака в осем вечерта. Наоколо гъмжеше от народ, дошъл да вечеря в ресторантите или да пазарува дори в този час. Със съсипан от употреба ескалатор се качиха в главното фоайе — огромна мраморно-гранитна зала с висок таван.

В резултат на разговора им Тайлър се чувстваше нервен, дори малко параноичен. Продължаваше да е в това състояние и докато двамата минаваха покрай парад от дълги зимни палта, якета и чанти. Подробностите от срещата им със Селма Лонг отдавна вече бяха стигнали до О’Мали. И ако О’Мали имаше от какво да се притеснява, в случай че бивш електроинженер се разприказва, той щеше да се опита да предотврати срещата, било като премести Стъки, било като спре някак Тайлър.

Тайлър хвърли подозрителен поглед наоколо, чудейки се дали О’Мали не е поставил агенти тук, за да го наблюдават. Прийст също се огледа. Дали следяха и летище „Роналд Рейгън“? Докъде беше готов да стигне О’Мали, за да му попречи? Зависи с какво разполагаше.

Той и Прийст оглеждаха терминала. Тя първа предупреди:

— Надясно — каза тя, обръщайки се на другата страна. — Със сигурност видях Съмнър; една от нашите.

— От отдела?

— Вече ти казах: не знам кой е в отдела. Дори не знам дали съществува отдел. — Говореха бавно и приличаха на двойка, водеща нехаен разговор. — Имам впечатлението, че не съм срещала официално дори половината от нашите хора. Виждам ги около машината за кафе, но само толкова.

— Нека се разделим — предложи меко той.

Тълпата се втурна навън в студа — всички бързаха да хванат такси. Беше влажно и хлъзгаво. Тайлър видя дъха си в студения въздух, изричайки:

— Застани зад мен и се изпречи на жената, задръж я. Това ще ми спести време, за да взема такси.

— Но аз съм ти нужна при срещата със Стъки, вярвай ми.

— Ако има друг, освен нея да ме следи, предупреди ме възможно по-скоро. А аз ще взема предпазни мерки за всеки случай — добави той. — Когато можеш — среща при Стъки. Но моля те, погрижи се да не ме следят. Междувременно гледай да не загубиш работата си.

— Това не ми харесва — раздразни се тя.

— Някакви предложения?

Нел мълчеше.

— Въпросната Съмнър ще те увери, че случайно се срещате на гарата; чакала друг. Предложи й да се повозите до центъра, до „Джеферсън“. И понеже никой няма да се появи на срещата, ще се наложи тя да се съгласи. Тогава ще се обади по мобилния да предупреди останалите там, че съм се измъкнал. Всичко ще се случи много бързо и ще е малко неудобно, но изиграеш ли го добре, ще я омотаеш в собствените й лъжи.

— И ти ще ме чакаш? — пожела да се увери тя.

— Ще го играя, както дойде. Няма да се изненадам, ако вече са го предупредили. Или може би нямаше да го предупредят, докато ме държат под око.

— Имаш нужда от мен, Питър.

— Ще го направя по-скоро с теб, отколкото без теб. — Замълча за момент. — Ще те чакам, доколкото ми е възможно.