Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Днес е доста зает, Нел. Едва ли гледа камерите.

— Те все пак записват.

— Разбрах — кимна Тайлър.

Продължиха напред към офисите. Тайлър крачеше с наведена глава, ако не за друго, поне за да я развесели.

— Нали няма да те арестува — обади се Тайлър иззад гърба й.

— Но може да ме уволни — уточни тя. — А на теб може да направи и по-лоши неща.

— За отдела ли намекваш? — Тайлър не прие заплахата сериозно. Прозвуча му все едно О’Мали се възприема по-скоро като агент на ЦРУ, отколкото като ченге под наем, какъвто си беше. Понеже страдаше от комплекси поради ниския си ръст, правеше възможното да внуши на своите служители да са богобоязливи, ала Тайлър не беше негов служител и нямаше да му играе по свирката.

— Ще го кажа така: не бих искала да видя Кийт О’Мали притиснат в ъгъла.

Тръпки побиха Тайлър. Беше права: частен детектив или не, но той не би искал да има вземане-даване с ирландския темперамент и военноморската натура на О’Мали. Прошепна сухо:

— Като се има предвид какво знаем, не ни остава друго, освен да го притиснем.

— Не можеш да кажеш, че не съм те предупредила.

— Не — призна той — не мога.

Влязоха в „Човешки ресурси“, попадайки в офиса на мулатката Селма Лонг — жена с лъчезарно лице, гръмовен глас на баптист от Юга, тяло на сумист и на неопределената възраст между четирийсет и шейсет години.

Тайлър си взе стол. Прийст измести леко една папка и се подпря върху ъгъла на бюрото; краката й, обърнати към Тайлър, го разсейваха. Подаде на Селма лист, където бе написал датата на катастрофата в Дженоа, Илинойс.

— Селма, това е Питър Тайлър от борда на Националния комитет по транспортна сигурност — представи го Прийст, а Тайлър се надигна леко и стисна месестата ръка на Селма през бюрото. — Охраната на ССО има честта винаги да сътрудничи както на местната полиция, така и на федералните агенти. И понеже господин Тайлър има няколко въпроса, на които аз не успях да отговоря, надявам се ти да го направиш.

— Малката Нел каза ли ви, че посещаваме една и съща църква, господин Тайлър? — попита жената с дълбокия глас.

— Не, госпожо.

— Каза ли ви, че пее в хора? Има ангелски глас.

— Вярвам ви — отвърна той, забелязвайки как от шията на Прийст плъзва руменина към ушите.

— Селма — прекъсна я Прийст.

Тайлър каза:

— От моята служба се интересуват дали някои работници в Северното обединение са получили бонуси, допълнителни осигуровки, ранно пенсиониране или повишение и кои са те в период от месец след тази дата.

Селма Ланг обмисли внимателно думите му.

— А-ха — кимна тя.

Тайлър задържа дъх — нервите му бяха опънати до скъсване. Придаваше огромно значение на тази информация, но неговото бъдеще и бъдещето на случая лежаха в ръцете на Селма Лонг.

Тя започна да пише на компютъра.

Тайлър въздъхна шумно.

За първи път откакто влязоха в офиса, Прийст обърна глава и погледна Тайлър. Очите й преливаха от възторг заради успеха им.

Селма Лонг долови разменените погледи, спря да пише и попита Прийст:

— Какво сте намислили вие двамата? — После се обърна към Тайлър: — Дали не беше редно да поискам да се легитимирате, сър — и взря неодобрително очи в Прийст.

Тайлър й представи документите си.

— И да ме уведомите по какъв случай — попита тя Прийст, пресягайки се към телефона. — И по чия заповед?

Нел Прийст се втренчи в телефона и бавно отмести поглед към жената.

— Това е просто нещо, което трябва да бъде свършено, Селма — почти прошепна тя. — Да го оставим така. Не ти трябва да знаеш повече. За твое добро.

— Значи може да си навлека неприятности? Това ли ми казваш?

— Опитваме се да не вдигаме шум, госпожице Лонг, за да не използваме искове и съдебни заповеди, които биха привлекли пресата — обясни Тайлър.

— За да не паднат цените на акциите — додаде Прийст. Думите й попаднаха точно в целта.

Селма изгледа продължително Прийст и попита:

— Нали не се възползваш от приятелството ни? Да не си посмяла да ме излъжеш!

Прийст се поколеба.

— Не.

— Добре — кимна Лонг тъжно. — Поне картите са на масата.

Прийст и Тайлър седяха неподвижни. Зависеха от всеки дъх, от всяко почукване на жената.

Тя отново започна да пише. След около минута вече си мърмореше и удряше по клавиатурата с палец. Заби глава в екрана и каза на Прийст:

— През въпросния месец трима са напуснали компанията. Всичките са мъже — двама бели и един чернокож шофьор.

— Шофьор? — не се въздържа Тайлър. — Искате да кажете машинист?