Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Кой сте вие?

Надяваше се да го е чула, надяваше се шокът й от това, че знае самоличността й, да не е предизвикал пълно блокиране. Наведе се към нея и лицата им почти се докосваха; за пръв път повиши тон:

— Не си играйте с мен! — Видя как слюнката му я изпръска.

Тя стоеше вцепенена, неспособна да помръдне.

Той се приближи до шкафа, бутна на пода папката с хартии за писма и бързо взе малката камера, която беше прикрита зад нея. Размаха я пред лицето й, за да й я покаже добре.

— Виждате ли? И вие ще потънете с него, ако се стигне дотам. Нямам желание да ви навредя. Жал ми е за вашия живот. Съдбата на онзи влак и всички в него е във вашите ръце, г-це Гохин. Искам истината. Истината за Дженоа, Илинойс. Говорете с него. — Измъкна от джоба си пачка банкноти, отброи петнайсет стодоларови и ги запокити на пода. Те се разхвърчаха, прошумоляха и се разстлаха като килим пред краката й. Не откъсваше очи от него. Сега вече плачеше. От страх, не от съчувствие, помисли си той.

— Дали ще ви послуша, или не, е въпрос на любовта и доверието му към вас. Трябва да надделеете или ще понесете последствията.

Алварес й обърна гръб и тръгна към вратата.

— Чакай! — извика тя.

Той погледна малкото табло с плана на хотелските коридори. Червена точка обозначаваше местоположението на неговата стая. Натисна дръжката на вратата, измъкна се навън и хукна към изхода, уплашен тя да не се свърже по телефона с охраната.

За страдащите от клаустрофобия Ню Йорк е истински кошмар. Многобройните и близко разположени един до друг небостъргачи по улиците и авенютата понякога караха Тайлър да се чувства като в каменен лабиринт. За полета на „Юнайтед“ до Чикаго в самолета нямаше нито едно свободно място. Тайлър направо агонизираше, мечтаейки за успокоително питие. Но понеже носеше оръжие и амуниции, законът не му позволяваше алкохол. Прийст, чието оръжие не бе заредено, пиеше водка с тоник и буквално измъчваше Тайлър. Още след първото питие си призна:

— Не съм сигурна, че ще се получи.

— Между нас ли — попита той, — или идеята ми?

— Идеята между нас — повтори объркано тя. — Дори не ми се говори за това. Поне не сега.

— Ако е имало или има нещо скрито — подхвана той, — някои работници са били…

— Повишени, преместени или пенсионирани преждевременно — продължи тя и допълни: — Схванах го и първия път, но тогава звучеше по-смислено, отколкото сега.

— Компанията е твърде голяма. Няма начин един човек, бил той и Кийт О’Мали, да прикрие такъв инцидент — заключи Тайлър.

— Тази компания беше добра към мен, Питър. Даде ми възможности, каквито други хора нямат.

— Ти вече взе страна — напомни той. — Изпратиха Хари Уелс да преследва Алварес. Допуснаха те само до част от историята.

— Навярно си има обяснение — предположи тя. — Не е нужно всеки да знае. Страх от медиите. Да не ме поставят в положение да лъжа федералните.

Той не желаеше да се впуска в разгорещен спор дали спестяването на цялата истина е лъжа. За него беше. В бара О’Мали даде логични и добре обмислени обяснения, но все пак неточни и неубедителни.

— Всичко, което трябва да направиш, е да ме вкараш в твоя отдел „Персонал“.

— „Човешки ресурси“ — поправи го тя.

— Аз ще задавам въпросите.

Не изглеждаше убедена.

— Не желая да си изгубиш работата — напомни й той.

— Не, разбира се — отсече тя. — Желаеш само да ти помогна да съсипеш компанията.

Е, сега вече наистина искаше един скоч.

Корпорацията „Северно жп обединение“ бе собственик на шейсететажен небостъргач, стил ар деко, построен преди около седемдесет години в центъра на Манхатън. Таванът на партера бе пребоядисан с колективните усилия на господ, небето и обикновения работник. Използваха двайсет етажа, останалите даваха под наем.

Тайлър премина охраната на ССО, представяйки се като агент на НКТС и приятел на Нел Прийст. Качи се на нейния етаж и докато тя говореше по телефона, изпи чаша изненадващо добро кафе.

Целта на Тайлър бе да говори с О’Мали за самоличността на Алварес, но понеже знаеше, че ще е почти невъзможно, искаше да се порови в документацията на „Човешки ресурси“, за да поогледа смяната на персонал около или по време на това, което той наричаше „Инцидента Дженоа, Илинойс“.

Прийст затвори и Тайлър подхвана незабавно:

— Ако ми помогнеш и се окажа прав, и те разберат… — Беше излишно да довършва.

— Знам — прекъсна го тя.

— Помисли по въпроса. Или ще те повишат, за да си мълчиш, или ще те уволнят без обезщетение. — Спомни си своята съдба в полицията.