Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Веждите й се свиха, но тя си наложи да се успокои и да остави клиентът да получи желаното.

— Ако става въпрос за наркотици… трябва да знаеш, че това ме възбужда. Жената да се откаже от контрол над себе си по този начин. Не че аз искам да я контролирам. Каквото и да използваш, направи го пред мен. Точно тук — посочи леглото.

Объркването й се замени с покорство. Кимна неохотно.

— Тогава не ми е нужна банята. — Извади малко стъклено шишенце от чантичката си и смръкна солидно количество кокаин; очите й почти не се отделяха от него.

— Сега ще те съблека — предупреди той. — Махни перуката. — Отиде до огледалото. — Махни и контактните лещи.

Тя смръкна още кокаин и прибра малкото шишенце.

— Добре. — Тази дума произнасяше с неизменна готовност.

Хвана я изотзад за бедрата и я обърна към огледалото. Тя внимателно вдигна перуката и я свали от главата си. Тръсна коси и попита дали да се среши. Алварес пристъпи зад нея, каза й да не се притеснява и й помогна да свали късото яке. Внимателно свали ципа на черната пола. Дръпна я надолу към глезените й, откри червен жартиерен колан и червени копринени прашки, които изчезваха в цепката на задника й. Не усещаше нервност от нейна страна, беше свикнала да я събличат. Ритъмът на неговото сърце обаче се беше удвоил.

— Да ги поставя ли на закачалка? — попита той.

— Ако нямаш нищо против, да, моля. — Играеше си с косата си, опитвайки се да я пооправи. — Бих могла да се среща — предложи отново тя.

— Не — възрази той, докато увесваше полата й на закачалката. Върна се, обгърна я с ръце, хвана гърдите й и бавно разкопча кремавата блуза. — Така е идеално.

— Предпочитам да оставя лицето си. Направила съм се красива за теб, Фернандо.

Свали си блузата.

— А аз предпочитам честно лице пред украсеното — отвърна той. Освен това искам камерата хубавичко да те види.

— Какво имаш предвид под честно лице? Обиждаш ли ме?

— Да те обиждам? Правя ти комплимент, Гейл. Това лице не прилича на истинското ти, нали? Не прилича ни най-малко. Сигурен съм, че истинското е много по-красиво. Каква вода ще използваш — топла или студена?

— Страхувам се, че съм непреклонна. Няма да сваля грима.

— Колко време ще ти трябва? Час? Ще платя за още един час, в брой.

— Една топла и една студена салфетка.

Алварес ги донесе и тя започна да сваля грима си пласт след пласт.

— Странно желание — промърмори тя, почти на себе си.

— Никога ли не са го искали преди?

— Никога не са ме молили за това. — Явно не й беше удобно да обсъжда с него клиентите си. — Обикновено добавям нещо. Някои мъже предпочитат определен вид, нали разбираш?

— Обичам жените да са истински. С малки изключения, жена ми никога не слагаше грим. — Надяваше се тя да попита нещо, но момичето бе добре обучено. — Употребата на минало време не събуди ли любопитството ти?

Сутиенът беше от черен сатен. Той го откопча и плъзна презрамките надолу по ръцете й. Тя не реагира. Неговото кръвно налягане обаче настигаше пулса му. Устата му пресъхна. Зениците й бяха разширени от кокаина.

— Така ли? — попита тя.

— Абсолютно.

— Значи те разочаровах — извини се тя. — Съжалявам. Да попитам ли сега?

— Мъртва е — изпревари я той. — Решиха, че е било инцидент, но за мен си е убийство.

— Убийство? — Тя се намръщи и развали добре тренираната си усмивка.

Алварес коленичи и дръпна леко жартиерите и прашките надолу. Главата му бе на нивото на талията й. Хвана я за бедрата и я обърна към камерата съвсем гола. Преобразуването завърши: тя вече не беше момиче на повикване за хиляда и петстотин долара на час с пленително лице и тяло за милиони. Сега беше Гретхен Гохин.

Начинът й на живот ги караше да я боготворят и бързо да откликват физически на нея. Тя обичаше чувството за превъзходство, за пълен контрол. В присъствието й се превръщаха в мека глина. Възрастни хора. Някои от тях с много власт — определено най-богатите мъже в света. За час-два те я поставяха над всички други жени по земята. И въпреки че те плащаха, повечето от тях биха направили всичко за нея, стига да ги помоли.

Алварес знаеше почти всичко за Гретхен Гохин. Бе учила в Чоут и Принстън, разполагаше с много привилегии — личен самолет, президентски апартаменти, лимузини, гувернантки, прислужници и кухненски слуги. Само шепа деца по света се ползваха с такива удобства. Загуби майка си, когато бе едва на петнайсет. Бе починала вследствие на алкохолизъм, макар пресата да приписа смъртта й на рак. Алварес подозираше, че Кийт О’Мали, заемащ поста на наемен убиец при шефа си, умело е държал наркотичната и алкохолната зависимост на Лесли Гохин скрита зад стените на частни клиники. В некролога й, поместен в „Ню Йорк Таймс“, се споменаваха широките мащаби на нейната филантропска дейност. Той си направи труда да се разрови и откри, че е била просто младо момиче от Средния запад, покорено от властния си съпруг, който не признаваше нищо друго, освен работа, конкуренция и успех. И жени. Алварес предполагаше, че именно флиртовете на съпруга й са накарали Лесли Гохин да посегне към бутилката.