Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Не е нужно — каза Прийст. — Имаме отпечатъците му по бордовата карта. — Тя постави ръка върху рамото на Тайлър; допирът й го изгаряше. Сърцето му биеше лудо. Гърлото и очите му бяха пресъхнали. Тя го посъветва: — Върни се на резултатите от търсенето.

Той се подчини, изненадан от себе си.

Тя преглеждаше заглавията по-бързо от него:

— Предпоследното.

Тайлър натисна заглавието. Щеше да му струва три долара да види статията. Натисна „ОК“.

— Бинго — възкликна тя.

Името на Умберто Алварес се появи още в първия параграф. Сигурно като малка се бе упражнявала в бързо четене. Обобщи първите няколко параграфа, преди Алварес да е прочел десет реда.

— Съдил е Северното обединение за небрежност. Но без онзи запис от 911… — Заобиколи стола и седна в скута му.

Контактът го влуди. Беше му трудно да чете, трудно да диша. Тя, от друга страна, изглеждаше напълно погълната от текста. Ръцете им се докоснаха, когато тя пое контрола над лаптопа. Даде надолу с мишката и Тайлър изпусна нишката, защото беше изостанал с два абзаца.

— Знаеш ли какво означава това? — попита тя.

Мислите му витаеха в друга сфера.

— Дори не знам за какво четеш — отвърна той.

— Потулването е ръководел О’Мали.

— Така ли? — Трябваше да се концентрира.

Остана съвсем неподвижен няколко минути, докато тя преглеждаше статиите и коментираше информацията:

— Алварес е съдил компанията за нехайство, но прокурорът явно е протакал делото почти цяла година. Сигурно са се опитвали да се споразумеят извън съда. — Беше намерила статия в „Чикаго Сън“. Поглъщаше текста по-бързо, отколкото той съумяваше да го проследи; черните й очи се движеха напред-назад по редовете. — Не е възможно!

— Какво? — За малко той щеше да падне от стола.

Тя се облегна назад и посочи, дишайки ускорено и развълнувано. Заглавието гласеше: „Смъртта е по петите му! Адвокатът на защитата по делото за пресичането на жп линията е убит“.

„Адвокатът на Алварес, Доналд Андерсен, е бил намерен мъртъв със счупен врат в кабинета си. Неговият клиент, Умберто Алварес, който е имал последно среща с него, е издирван за разпит.“

Този път Тайлър осмисли информацията по-бързо от Прийст. Нападение… счупен врат… заповед за арест…

— Няма начин — задъха се той, учуден от сходството със собственото му близко минало. Образът на Честър Уошингтън, който блъска онова бебе в стената, внезапно изпълни съзнанието му. Стаята се смали. Стана му горещо.

Тя добави, обобщавайки:

— Шест месеца по-късно влаковете започват да дерайлират. През шест-седем седмици. Пропуски в сигнализацията, пияни инженери на контролните пунктове. О’Мали е измислил всякакви оправдания. Но през цялото време е знаел, че е бил Алварес.

— Знаел е, разбира се! Той е пратил Хари Уелс да го хване. — И добави: — Да го убие, ако е възможно.

Тя прошепна:

— И ме изпрати да намеря Хари Уелс преди теб.

— Аха, но това също не се получи добре — напомни Тайлър.

Тя се облегна назад, практически в прегръдките му. Посочи компютъра.

— Не желаят да знаем нищо по въпроса, иначе щяха да ме поставят в течение още от самото начало.

— А това повдига друг по-голям въпрос — разсъждаваше на глас Тайлър. — Защо, след като знаеш, че някой ти е нанесъл вреда за стотици милиони долари, се отказваш от възможността да искаш всяко ченге, всеки агент да тръгне да го търси?

Между тях се възцари злокобно мълчание. По някое време тя се обади плахо, без сама да си вярва:

— Навярно не желаят пресата да научи за това, не искат смъртта на семейство Алварес да намери място в националните медии.

— Не го мислиш сериозно, нали?

— Не.

— По-скоро Умберто Алварес е бил жертва през цялото време. Те са били отговорни за инцидента на жп прелеза и, разбира се, са го знаели.

Тайлър имаше представа как се чувства човек в такова положение.

— Не могат да позволят да бъде чута неговата гледна точка. За тях всичко е бизнес, както обикновено. — Помисли и добави: — Ами ако Алварес не е убил онзи адвокат? Ако целта на убийството е била да му създаде проблеми със закона?

— Не ставаш ли малко параноичен?

— Мислиш ли? — на свой ред попита Тайлър. — Този тип е бил техният кошмар. Ами ако Хари Уелс е трябвало да уреди проблемите им веднъж завинаги?

— Не очаквах да те видя отново — прошепна му Джилиан в ухото и му наля чаша червено вино.

След посещението при Мигел Алварес шофира почти шест часа до Толедо, Охайо, и успя да хване експреса за Ню Йорк в 12:33 на обяд. Влакът всъщност тръгваше от Чикаго, но се страхуваше, че на „Юниън Стейшън“ ще е пълно с тях. Изостави черното кожено яке, сините джинси и раницата и сега носеше пуловер и жилетка, защото с другите дрехи го бяха виждали. Безпокоеше го само, че кара крадена кола, затова се движеше през нощта и спазваше всички ограничения по магистралата, пък и като се вземеше предвид, че я ползва едва от един ден, намираше риска за оправдан. Поспа добре във влака и се събуди същия следобед в три, донякъде освежен.