— Повишиха ме.
— Вече? — изненада се той.
— По-висока заплата, повече бонуси.
— Но вече не работиш по случая с Хари Уелс.
— Напротив — възрази тя. — Следобед имам среща с О’Мали. Включва ме в групата по залавянето на Алварес.
— Вече има група? — На Тайлър му се стори, че нещата се развиват твърде бързо. Подценяваше качествата на О’Мали.
— До края на деня очевидно ще има.
— Значи трябва да работя бързо. — Долови нейната неприязън. — Няма да ми помогнеш, нали?
— Първо искам да чуя мнението на О’Мали.
— Аз не искам — раздразни се Тайлър, предполагайки най-лошото. — Той вечно се изплъзва, Нел! Сигурно е убедил Ръкар, че може да работи в екип. Вярвай ми, не може!
— Ти надушваш конспирация, а аз мисля като бюрократ. След Железопътния убиец съумяхме да си стъпим на краката, подобно на повечето в този бизнес. Днес цената на акциите е всичко, Питър. А тя изцяло зависи от общественото мнение. Фондовият пазар вече е повече от двигател на икономиката — той е всичко. Таксиметровите шофьори търгуват с акции на „Палм Пайлътс“; фризьорката ми говори за баланси и първоемисионни акции. Тези убийства ни смазаха — паднахме с двайсет и шест пункта. И сега залагаме всичко на „Б-Ъ-Р-З превоз“, нашият нов суперскоростен влак стрела. Над сто милиона долара! Гохин е вложил в него всичко, което имаме. Надявам се да привлечем хората към обществения транспорт, като подобрим услугите. Държавата се нуждае от това. Кой би предположил, че зад всичките дерайлирания стои Алварес, че Северното обединение и само Северното обединение е мишена на някакъв отмъстителен вдовец? Разбираш ли ме? Няма доказателства, Питър. Нещата се свеждат единствено до предположения. Всичко, което искам, е да изслушам О’Мали.
— Мисля, че аз току-що го изслушах — тъжно поклати глава Тайлър, изсумтя и скръсти ръце. — Ако Алварес е просто един ненормалник и няма доказателства, че стои зад дерайлиранията — добре. Но ако има грешки, престъпно недоглеждане в инцидента на прелеза и всичко е било прикрито само за да бъде спасена свещената цена на акциите ви, тогава какво? Умберто Алварес губи, така че държавата печели. Не, не мисля.
— Само предполагаш!
— Опровергай ме. Вкарай ме в „Човешки ресурси“ и ми покажи, че няма смени на персонала малко след катастрофата на прелеза. Или още по-добре — дай ми папката с разследването на инцидента. Цялата. Обзалагам се, че няма да я намериш. Обзалагам се, че О’Мали я е покрил още преди да стигне до чекмеджето или компютъра, където е трябвало да отиде. Наречи ме скептик. Ядосай ми се. Но първо ме опровергай. Това искам — да ме опровергаеш.
— Ще го направя — обеща тя, — след срещата.
— О’Мали ще ме разкара от случая, Нел. Ще доведе своята „група чистачи“ и ще ме разкара. Гарантирам ти го. Първата крачка е повишението ти. Ще ме изгони оттук преди срещата ви да е свършила. А утре вече ще ми предлага работа. Чуй какво ти казвам! Информацията ми трябва — притисна я той. — Сега!
Трезво прецени думите му и каза:
— Добре. — Първо малко несигурно, но после повтори искрено: — Добре.
* * *
Няколкото долни етажа на Северното жп обединение представляваха типични заешки дупки — офис бюра, подредени като лабиринт на френска градина, компютри, телефони, слушалки, календари, пластмасови чаши за кафе, снимки на децата, флагчета на баскетболни отбори, окачени на дървени пръчки, изборни ленти, предлагащи Дейв Бари за президент. Единствената разлика бяха преобладаващите железопътни материали — снимки, модели, постери.
Прийст, обезпокоена заради охранителните камери, се движеше несигурно и с наведена глава. Нямаше причина да е в „Човешки ресурси“, а не желаеше да отговаря на неудобни въпроси точно в деня на повишението си. Обясни, че в офиса си Гохин има един телевизор, постоянно включен на CNN и друг — включен на CNBC, а при О’Мали един непрекъснато предава програмата на CNN, обаче шест черно-бели, със сменяща се на няколко секунди картина, следят охранителните камери в цялата сграда. Освен това в стаята на охраната са разположени осемнайсет монитора за денонощно наблюдение на помещенията и служителите и в момента са още по-внимателни поради опасност от пробив в системата.
— От Алварес ли се опасяват? — попита Тайлър.
Въпросът накара Прийст да спре за момент. Дръпна Тайлър към стената на коридора и прошепна:
— Все пак дава повод за параноично поведение — призна тя. — До вчера не бях чувала за Алварес, затова не предполагах, че може да знаят кой стои зад пробивите в охраната — напомни тя. — Както и да е. О’Мали няма да е във възторг, ако разбере, че сме тук и задаваме въпроси.
Читать дальше