Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Питър, за какво мислиш? — попита тя.

Тайлър подхвана спокойно, макар да кипеше вътрешно.

— Ръкар ми даде случая, защото О’Мали го е помолил за човек, когото да прецака.

Прийст се обърна и го погледна. Косата й бе паднала върху част от лицето като завеса.

Тайлър продължи да размишлява на глас:

— Ако ги бях завел до Алварес, щяха да го убият. Точно както направиха със Стъки — пребиха го до смърт — като се погрижиха да ме накиснат. Тяхната малка мръсна тайна умира с Алварес и цялото ми разследване би звучало като думи на отчаян човек.

— Не ти ли се струва малко параноично? — Тя скръсти още по-здраво ръце и ако продължеше да ги стяга, щеше да спре въздуха и кръвообращението си.

— Така ли? — изненада се той. — А защо Ръкар ми натресе тази работа? От всички ченгета избра точно мен.

— Заради опита ти в отдел „Убийства“ — напомни тя неговото обяснение.

— Дали? — не успя да скрие сарказма си той. — Много се съмнявам.

— Едно по едно. — Протегна ръка и го докосна. — Нека се концентрираме. Ще съумеем ли да накараме Марковиц да свидетелства?

— За какво? Според него не е извършено престъпление, а и трябва да пази живота си. В противен случай ръката на О’Мали ще го застигне и никой няма да чуе повече за него.

— И после какво?

— Алварес — отговори Тайлър. — Докато Алварес е жив, катастрофата при Дженоа няма да може да се потули. Но ако О’Мали запуши устата на Алварес и Марковиц както той си знае, всичко ще потъне.

— Правилно ли схващам подтекста на думите ти?

— За да победим О’Мали — процеди през зъби Тайлър, — трябва да стигнем до Алварес преди него.

Под мрачното небе и силния дъжд, погледнат откъм реката, Балтимор изглеждаше потискащо опустял. В главата на Тайлър прозвуча стих от песен „Вече няма никой в Балтимор“. Товарният параход акостира и докерите започнаха работа. Прийст телефонира за такси.

— До десет минути ще е тук. — Нел погледна Тайлър. — А сега какво?

— Сега стая, малко сън, един душ и започваме свежи.

— Мразя да казвам очевидните неща, но О’Мали ще направи всичко възможно, за да те арестуват.

— Дали ще изпрати твои колеги, или полицаи?

— И едните, и другите. Ти си отстранен от случая, а Стъки е мъртъв; вече няма никакви пречки.

— Но оставаш ти — подчерта Тайлър, вдигайки яката си нагоре. — Какво ли е намислил за теб, как смяташ?

— Ако подозира, че знам нещо, или ще опита да ме купи, или да ме дискредитира. Но аз ще напусна незабавно.

— Не ми се вижда добър ход — възрази Тайлър. — Много по-добре ще бъдем, ако си вътре.

— Шегуваш ли се, Питър?

— Можеш да носиш записващо устройство и да го хванем, ако се опита да те подкупи.

— Вече избрах страна — напомни му тя. — И отборът, в който играя в момента, ми харесва.

— Сигурно са отговорни за смъртните случаи в Дженоа. И положително има начин да се докаже. В противен случай нямаше да стигнат толкова далеч.

— По-важното е защо отидоха толкова далеч — обърна му внимание Прийст. — Задавал ли си си този въпрос. Подобни инциденти винаги се уреждат и никога не стигат до съда. Предлага се достатъчно висока цена и нещата се укротяват. Десет-петнайсет милиона за децата и жената на Алварес — и край. За какво има да се притесняват в Северното обединение?

— Голямото притеснение е да не би да се стигне до осемдесет-сто милиона.

— Няма начин — размаха ръце тя.

— Защо да няма? Ако си признаят грешките, добре. Добре и ако стигнат до сделка. Но ако Алварес поиска процес и изрази съмненията си? Какво ще правят с медиите, със съдебните заседатели? Корпоративен конгломерат иска да смаже един латиноамериканец. Как ти звучи? — Той се замисли. — Положително вече са унищожили много документи. Със сигурност знаем, че са пенсионирали преждевременно онези тримата, за да купят мълчание. Подобни действия на крупни корпорации вбесяват съдебните заседатели, уверявам те. Това ще им излезе през носа.

— А ако доразвият малко повече аналогията на Марковиц за НАСА? Или ако компанията е разорена? Ако Гохин е използвал компанията като средство, за да се осъществи проектът влакът стрела? — попита Нел по-скоро риторично.

— Едно разследване ще размести шахматните фигури — прецени Тайлър. — Ще започнат да задават въпроси, акционерите ще изискат проверки. Кой знае какви странни неща ще се случат.

Мобилният телефон на Прийст иззвъня, но тя не се обади. Връзката й със Северното обединение я измъчваше.

— Не е зле следващия път да вдигнеш — подсказа Тайлър.