Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Ясно.

Тайлър се сети за аналогичния съвет на Лорън Ръкар. След инцидента с Честър Уошингтън и след като го изхвърлиха от отдела, у него се трупаше горчивина, която изплуваше в най-неподходящите моменти. Тепърва му предстоеше да се научи как да я овладява и съзнаваше, че трябва да го направи. Иначе горчилката щеше да го разяде. Парите и лицемерието, лъхащи от тази зала, му бе въздействала; или може би се дължеше на шампанското. Когато гневът му вземаше връх, го обсебваше изцяло. Постара се да се контролира, когато пристъпи към важния човек и му подаде ръка.

Уилям Гохин беше властна личност — подчертаваха го дълбокият загар на човек, играещ голф, прошарените, но добре поддържани коси, проницателните сини очи. И все пак агент Тайлър забеляза известна резервираност. Определи го не като страх, по-скоро предпазливост, която Тайлър обикновено долавяше у заподозрените. Сякаш и могъщите в икономическо отношение изпитват донякъде смиреност, озоват ли се пред полицай. Навремето Тайлър бе чувал от цивилни колеги, че дори изрядни шофьори изпитват известно неудобство и сърдечният им ритъм се ускорява, ако на светофара зад тях спре полицейска кола.

— Слушайте — подхвана Гохин, все едно бяха по средата на разговора, — знам, че не е нито времето, нито мястото, но исках да се срещнем възможно по-скоро. Работата доста стяга примката около врата ми. Всички сме изключително ангажирани със случая.

— Доволен съм от възможността да се запознаем.

— Разбрах, че е възникнало някакво объркване относно провежданото разследване и поне отчасти е виновна подчинената ни охрана. Уверявам ви най-искрено, че в момента лично съм се захванал със случая и ще стигнем до дъното му. Ще се извиним, където трябва да се извиним. — И добави: — Доколкото имам сведения, нито вие, нито нашите хора са информирали докрай ФБР. През следващите няколко дни оттам обезателно ще ме потърсят да ме разпитат. — Недвусмислено посочваше, че действията на Тайлър при разследването съвпадат с тези на Северното жп обединение. — Имате съмнения, че нашият заподозрян е в Ню Йорк — продължи Гохин. — Ако ме попитат, налага се да съобщя това на ФБР. И ще го направя, защото така повелява дългът ми. Просто искам да знаете как стоят нещата.

Гохин очевидно бе наясно, че Тайлър още не е осведомил ФБР. За момент Тайлър усети как губи равновесие.

— Оценявам го, сър — промърмори той. Дойде тук с предубеждение към този човек, ала хора като Уилям Гохин умееха да спечелят всекиго, стига да разполагаха с десетина минути. — Трябва да ме допуснете до същността на нещата — настоя Тайлър. — Искам среща с Кийт О’Мали. Искрено се надявах да се видя с него преди сегашната среща.

Левият клепач на Гохин трепа. Дали от умора, или като реакция от искането на Тайлър? Тайлър долавяше присъствието на хора наоколо, които се опитваха да привлекат вниманието на Гохин. Неколцина от облечените в смокинги мъже до тях бяха охранители, изпълняващи ролята на бодигардове. Тайлър усети, че отреденото му време почти е изтекло.

— Един от нашите разследващи се е натъкнал на ненадейно обстоятелство — съобщи Гохин тихо.

Тайлър бе чувал да наричат убийството по най-различни начини, но не и „ненадейно обстоятелство“.

— Никога не сме имали подобен случай. Допуснах, че човек като вас ще иска достъп до върха. Получавате го. По всяко време на денонощието, господин Тайлър, може да ме потърсите. Ще отговарям на обажданията ви, гарантирам ви. А сега — продължи той, оглеждайки тълпата, — желанието ви ще бъде изпълнено.

— Хари Уелс е преследвал латиноамериканец — обяви Тайлър без предисловия. — Нападнал е бездомник, с цел да извлече информация за този човек. И това ли ще съобщите на ФБР?

Гохин не загуби самообладание. Дори да знаеше нещо за латиноамериканеца, не си пролича по изражението му. Типове като него обаче посвещаваха специални усилия да овладеят изкуството как да запазят самообладание. Наемаха си дори инструктори. Тайлър не изключваше вероятността да е знаел.

— НКТС няма право да провежда криминални разследвания, нали? Защо тогава са ви наели?

Сега Гохин стоеше съвсем близо до Тайлър.

— За да събирам факти — отвърна Тайлър. — Така НКТС ще съобрази към кой отдел да насочи случая.

В този момент двамата сякаш бяха сами в огромната зала; заобикалящата ги тълпа служеше по-скоро за фон.

— Възможно е ФБР да приеме подобно обяснение. Но е възможно и да не го приеме. — И попита: — Кога възнамерявате да ги включите?