Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Накъде бия ли?

— Да. Хари е мъртъв. Сполетя ни огромна загуба. Лишихме се от добър войник. Това ти го разбираш. Беше ни като брат. А сега ме порицаваш за нещо, което един мъртъв човек може да е извършил, но може и да не е. Как щеше да се чувстваш, Тайлър, ако беше един от твоите хора?

Тайлър погледна към Нел Прийст, но цялото й внимание продължаваше да е насочено към О’Мали. Питиетата пристигнаха. Всички видимо изглеждаха облекчени. О’Мали пресуши една трета от бирата още при първото надигане на халбата.

— Изпращаш агенти под прикритие посред зимата да се возят по влаковете, за да търсят гратисчии. Не знам защо, но ми звучи малко странно.

О’Мали запали дебела пура.

— Слушаш ли ме, Тайлър? — попита той. — Ушите ти отпушени ли са?

Беше снижил глас или заради дима от пурата, или за да не го чуват наоколо.

— Слушам те.

О’Мали се облегна назад и издуха дим към тавана. После подхвана:

— Нямам това впечатление. Нямам чувството, че ме слушаш. Приличаш ми на човек, взел решение. Мен това не ме засяга. Не аз поисках срещата.

— Сигурно учиш хората си да умоляват, но моят стил е друг, О’Мали. Искаш да извадя съдебна призовка ли, да раздухам случая в медиите ли? Нищо не ми пречеше да го направя, но се въздържах. А ти продължавай да играеш ролята на генерал или за какъвто там се мислиш. Аз съм тук, за да ви помогна. Обясних го на господин Гохин. Проследих евентуален заподозрян до Ню Йорк. С госпожица Прийст вече постигнахме единодушие, че поведението на този човек не говори той да е бездомен гратисчия или каквото там щете. Дяволски умен е. Убил е един от вашите хора. Измислил е как да избяга и наистина го е направил. И сега е тук, в Ню Йорк, където — по съвпадение — се намира централата на вашата корпорация. Дали според мен е случайна проява на насилие? Не. Дали според мен латиноамериканецът, когото Уелс е преследвал в лагера, е бездомник, задигнал портфейла му? — Последният въпрос зададе на Нел Прийст и отново се обърна към О’Мали. — Не, не смятам. След като не искате да вземете под внимание това, чудесно. Склонни сте да припишете всичко на съвпадението — също чудесно. Тогава ще напиша доклада си за Лорън Ръкар, той ще го предаде по веригата и някой ще намеси НКТС. Тогава не се знае какъв обрат ще вземат нещата.

Ирландското лице на О’Мали почервеня и за миг Тайлър се запита дали не го е притиснал прекалено. О’Мали дръпна силно от пурата, върхът й се възпламени до яркооранжево, тютюнът изгоря прекалено бързо — и едва ли изпита насладата, която се предполагаше, че пурата ще му достави. Изпи бирата, все едно е вода. Тайлър не докосна своята.

О’Мали седна напред и просъска шепнешком:

— Според госпожица Прийст вече сте направили скока. Така ли е?

Тайлър можеше само да гадае за какво говори мъжът. Двамата с Прийст бяха обсъдили множество възможности. Замълча и остави О’Мали да продължи.

— На всеки шест-осем седмици — интервалите варират — някой от товарните ни влакове дерайлира. До момента броят им е шест. Загубихме инженер, един машинист е осакатен. Нашите застрахователи загубиха десетки милиони. По-вероятно е дори да са стотици милиони. Проследили сме половин дузина следи в над десет щата.

— И на сцената се появява Хари Уелс — прошепна Тайлър, седнал срещу него на масата. Сърцето му заби учестено.

О’Мали кимна и продължи:

— Хари проследяваше една от по-надеждните ни следи. Гратисчия, когото спипахме в депо в Индианаполис, си спомни за някакъв латиноамериканец. Криел се във вагон и си спомни латиноамериканеца, защото смятайки, че е сам, мъжът внимателно наблюдавал преминаващите пред очите му пейзажи, поглеждал си часовника и си водел бележки. Това привлече вниманието ни, меко казано. Хари беше наблизо в Канзас сити — продължи той. — Изпратихме го в Тер Хаут и повече не чухме нищо от него.

— Четох за дерайлиралите влакове. Предполагаше се, че са в резултат на технически проблеми или защото било машинистите, било инженерите били пияни или дрогирани.

— Пенсионирахме няколко души преждевременно. Много по-евтино е за всички, вместо да попаднем в центъра на медийното внимание. Имаме клиенти, господин Тайлър. Притежатели на наши акции. Партньори, с които сме се слели. Някакъв маниак ни е взел на мушката, но не възнамеряваме да го огласяваме, особено след като дори не можем да докажем, че става въпрос все за един и същ човек. Разбираш ли за какво ти говоря?

— А извършителят един и същ ли е?

— Не разполагаме с доказателства, ако това питаш. Затова дадохме указания на госпожица Прийст да не споделя нищо. А и нищо не знаехме, честна дума. Само влаковете ни постоянно се преобръщат. А сега и Хари Уелс.