Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Ето го къде беше: AJ5-6729. Докосна вагона с благоговение. Беше пратеник, този вагон, предназначен сега да донесе разрушение към прага на Уилям Гохин; едно последно усилие да отклони вниманието на О’Мали от влака стрела, макар и за кратко. AJ5-6729, заведен в регистрите на Северните щатски железници като открит товарен вагон, днес щеше да напусне по разписание Грийнкасъл. Мирисът на успеха изпълваше главата му както блясъка на добро вино. Почувства се зашеметен. Не носеше записки, бе запомнил цялата необходима информация. Вместо на лаптопа, се уповаваше на силната си механична памет — непробиваема с никакви пароли. Още един, последен път прочете изписания номер — AJ5-6729. На сутринта щяха да го прикачат към влакова композиция, собственост на Северните щатски железници, а самата композиция щеше да пътува по линиите на „CSX“ през Западна Индиана — Брейзил — Сийливил, за да измине маршрута към Тер Хаут и по-нататък към Сейнт Луис.

Крайната му гара беше Албакърки, Ню Мексико — цел, която никога нямаше да достигне. AJ5-6729 щеше да изгуби оста си и да се изтърколи някъде от тази страна на Тер Хаут. И да повлече и задните вагони със себе си.

Алварес заобиколи вагона. Убеди се, че е сам, хвърли раницата под вагона и се пъхна отдолу. С подходящо оборудване, опитен екип по поддръжката би развъртял шийките на лагерите за минути. Единствено гравитацията крепеше осите. С лоши лагери и отстранявайки смазката от дървото, Алварес направи „гореща кутия“ почти за нула време. По-късно щеше да се качи на друг товарен влак до град Брейзил. Там щеше да изгуби сутринта в чакане на единствения глупав, но изпитан начин за транспорт извън района: с „Амтрак“. Скоростта на този влак — както я беше проучил — в комбинация с „гореща кутия“ предполагаха някъде преди Тер Хаут машинистът и техникът да забележат необичайно трептене, деформиране, грохот, и стоманата да започне да се поврежда значително. AJ5-6729 ще да започне да поднася. После влакът ще се търкаля вагон след вагон. Мързеливо, бавно търкаляне, което ще счупи сцепката доста преди предните вагони и локомотивът да бъдат застрашени. Няколко хиляди тона стомана ще се търкалят по трасето, ще боксуват и ще се влачат през пейзажа, разкъсвайки линиите. Ще започне разследване, което ще влуди или дори ще съсипе О’Мали и НКТС — всички играчи, които трябва да бъдат отстранени, та Алварес да осъществи плановете си за влака стрела.

Тревожните мисли на Тайлър му попречиха да спи нормално през нощта. Разговорът с О’Мали го заинтригува и същевременно го разстрои. Криеха информация от него, от Северните щатски железници и от Лорън Ръкар. Самонадеяната арогантност на О’Мали тормозеше Тайлър. Мнението му, че Тайлър има малък шанс за успех, го ядоса, но, от друга страна, го амбицира.

Той се мяташе и въртеше — спеше лошо. Слабата зелена светлина на хотелския часовник до леглото светеше в лицето му и през затворените му клепачи. Събуди се с ерекция под чаршафите — беше сънувал, че прави любов с Нел Прийст. Осъзна, че тя също е окупирала мислите му. Отсъства от дома си само няколко нощи, но сякаш го бе нямало много по-дълго.

Тайлър се обади още веднъж на адвоката си, Хенри Хепъл, от когото научи за нежеланието на банката да преговаря относно изплащането на пропуснатите ипотеки. Имаха си категорична позиция: Тайлър да изплати всички текущи ипотечни дългове, възлизащи на крупна сума, плюс наказателна такса от 527 долара, а после — ако в бъдеще плаща редовно, документите, обявяващи ипотеката за просрочена, щяха да изчезнат. Защо ли не му предложат полет до луната?

Каза на Хепъл да продаде на търг колата му — нортън 1953, модел 7. Досега твърдо отказваше да го направи, защото за него нортънът символизираше последния му шанс за свобода. Ако наистина му отнемат къщата с цялото имущество, резервният му план предвиждаше да избяга за малко от реалността с нортъна. Колата се нуждаеше всичко на всичко от някой и друг долар за бензин, не повече.

Физическата разправа с Честър Уошингтън му отне постепенно всичко скъпо. Значението на разследването, свързано със закрития товарен вагон, нарастваше ежедневно. Отчаяно разчиташе на него. То представляваше не само единственият му шанс за някакъв доход, но също, според неговия начин на мислене, единствената реална възможност за работа в бъдеще, независимо дали с правителството, или с такива като Северното обединение. (Ужасяваща мисъл, но въпреки това не можеше да я отхвърли изцяло.) Никой не се блъскаше пред вратата му да му предлага работа. Ловците на глави щяха да се обадят.