Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

По време на срещата с О’Мали се опасяваше Ръкар да не излезе на преден план. Като се имат предвид опроверженията на О’Мали, той се чудеше дали Ръкар няма да го отстрани от задачата. Разследването не беше приключило, но имаше нужда от силни доказателства, за да спечели на този етап. От друга страна, ако наличното, с което разполага, е предадено на ФБР, почти няма съмнение, че разследването е приключено. И тогава какво? Да приеме работа с О’Мали? Да работи рамо до рамо с Нел Прийст? Нито едното, нито другото.

Чудеше се как ли ще се почувства, ако се прибере при отнета къща и жена, която не отговаря на обажданията му? Почти нямаше за какво да се връща вкъщи и перспективата от това му се стори повече от ужасяваща.

В осем сутринта закуси в столовата на хотела, чудейки се защо не се е чул отново с отряда за сигурност на летище „Кенеди“. Надяваше се да не са го пренебрегнали, или, още по-лошо, да не са отхвърлили молбата му. Постигна голям успех при работата със записите от охранителните камери и продължаваше да вярва, че заподозреният е в града, а не се е качил на друг полет. Прелисти „Ню Йорк Таймс“, но не успя да се съсредоточи. Не спираше да го гложди предположението на О’Мали, че в толкова голям град случаят по същество е приключен: няма да го намерят.

Към девет часа се качи в стаята. Изгледа „Новините накратко“ и тъкмо се чудеше дали да се обади на Нел Прийст, когато в 9:20 клетъчният му телефон иззвъня; отговори нетърпеливо като любовник, който очаква обаждане.

— Аз съм, Нел Прийст.

— Какво има? — опита се да звучи непринудено. Краката му се подкосиха, гърдите му се стегнаха, беше му трудно да диша.

— Изгубихме още един. Дерайлирал.

Точно в този момент по „Новините накратко“ предадоха от хеликоптер картина на товарни вагони, паднали на една страна; вагоните бяха повдигнати един срещу друг, гореше огън. Тайлър беше спрял напълно звука, но надписите се четяха: „ГОРЕЩИ НОВИНИ НА ЖИВО, ТЕР ХАУТ ИНДИАНА“.

— О, боже — чу той собствения си глас.

Индиана отстоеше на по-малко от сто мили от мястото, където откриха замразения труп на Хари Уелс.

— Дават го по CNN на живо — обясни той.

— Машинистът и техникът са добре, както и другите. В един от вагоните има нещо като теч от гориво, което ни задължава да евакуираме района. Бъркотия е, Питър. Отивам там с О’Мали — този път със самолета на компанията — и той ти предлага място, ако искаш да дойдеш. Ще кацнем направо в Тер Хаут. Ще бъде много по-бързо, отколкото с обикновен транспорт.

По гласа й долавяше, че тя иска той да отиде.

— Знаеш как е: не мога да приемам подаръци от частния сектор.

— Но използва онзи полет с мен чак до Чикаго.

— Аз ти поисках услуга, не си ми я предлагала ти. И се надявах да не повдигаш въпроса. А колкото до О’Мали, той знае как да предлага.

— Обади се на шефа си. Обзалагам се, че ще направи изключение. Защо да не промени малко правилата.

— Дай ми координатите, в случай че проработи.

— Тръгваме от Тетърборо.

Тайлър си записа.

Независимо от одобрението на Лорън Ръкар, Тайлър се тревожеше да пътува в самолета на компанията с О’Мали. Не беше точно като да спиш с врага, въпреки че тази мисъл също го разсейваше — Нел Прийст се бе разположила на една от удобните кожени седалки точно срещу него. Съмняваше се, че О’Мали го покани да се възползва от полета само от благородство — такова поведение не се връзваше с човека, когото Тайлър срещна в бара на хотела. А щом не е благородство, значи е пресметнато усилие. О’Мали или искаше Тайлър да му е под ръка, или да е извън Ню Йорк. И двете възможности го притесняваха. Затова, преди да напусне Ню Йорк, Тайлър си резервира кола под наем и учтиво отказа на предложението да се вози в събърбаните, които О’Мали беше наел за себе си и за Прийст. Тайлър взе олдсмобил с две врати и гюрук, чиято неонова пурпурна боя правеше смешно спортното возило. За него обаче беше важно, че вече кара със свален гюрук.

— Какъв е планът? — Прийст му се обади по мобилния телефон, щом тримата поеха с коли извън летището.

— Това е първото ми дерайлиране. — Лъжата трябваше да прозвучи като шега, но тя я възприе на сериозно.

— Не харесваш О’Мали — констатира тя, — но ти казвам, Тайлър…

— Не става въпрос за харесване, а за доверие.

— А мен? — попита тя.

Как да й отговори? Зачуди се.

— Имам нужда от информация. Вътрешна информация. А О’Мали няма да ми я даде.

— Пробваш ли ме? Тайлър, аз работя за този човек.