Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Ръкар го прекъсна:

— Да се определи кой запис от камерите да бъде проверен — продължи мисълта му Ръкар. — И нищо чудно да се сдобием с лице за разследване. — Поколеба се, но призна: — Впечатляващо.

— На летищата не записват веднага след двайсет и четири часа върху същите ленти. Пазят ги трийсет дни, преди да ги използват отново. Но за всеки случай е по-добре да побързаме — настоя Тайлър и попита: — Доколко трябва да се притеснявам дали ФБР ще ме изтегли?

— Закритият товарен вагон може да има връзка с последното дерайлиране. Ние се занимаваме с дерайлирането. Мисля, че не бива да се безпокоим. По ирония на съдбата дерайлирането ти запази работата. Аз ще следя ситуацията.

— Провери формулярите от полетите — подкани го Тайлър.

— Смятай го за направено.

От НКТС снабдиха Тайлър с дълго непромокаемо яке, което той нахлузи върху зимното си палто, и със специален противогаз. Захапал мундщука му, той стоеше далеч от другите детективи и спасители. Не беше лесно да стигне до мястото, където бе дерайлирал влакът; трябваше да паркира колата на пътя и да върви почти километър през калта. Не откъсваше очи от усукания и разкъсан метал на катастрофиралата жп композиция — претърколени товарни вагони, извити като ченгел. Излезлите от пътя си вагони образуваха камара, дълга петнайсетина и повече метра, в която имаше счупени траверси, релси и съединения, разпилени във всички посоки, пречупени, извити и строшени по ужасен начин. От тази гледка стомахът му се преобърна или може би противогазът и клаустрофобията му имаха нещо общо с това, че му се гади. Не спираше да мисли каква щеше да е картината, ако това беше пътнически влак: щеше да има десетки, вероятно стотици ранени и убити. Уилям Гохин и Северното обединение определено имаха по-голяма грижа: а ако негова цел станат пътническите влакове? Интересно, но обществото почти не обръщаше внимание на няколко хиляди тона товарен влак, излязъл от релсите. След ден-два изобщо нямаше да се споменава в новините.

Мястото беше претъпкано с местни пазители на реда и пожарникари. О’Мали и Прийст се чистеха от отломките. Всички носеха нещо за дихателна защита от остатъчните газове — вагонът, причинил теча, беше изолиран с бяла пяна срещу огън. Според представители на Северната щатска железница газовете били безвредни и не представлявали риск за здравето, но никой не искаше да рискува. Докато носеше маската, Тайлър се почувства малко като астронавт. Реалната сигурна полза от изтичащия газ беше, че държеше медиите настрана — зад бариерите, сложени на около километър разстояние. И от маските имаше полза — никой не говореше много, защото трябваше да вика, а дори тогава думите се губеха в пластмасовите маркучи. Всъщност газът беше толкова полезен, че за миг Тайлър се замисли за възможността О’Мали да го е поръчал. Никак не би се учудил.

Тайлър не знаеше достатъчно за разследването по дерайлирането, за да е полезен тук, но пожела да го види с очите си, да получи непосредствена представа от разрушенията и да направи снимки, които да даде на Ръкар. Гледката беше впечатляваща и обезпокоителна — част от огромно произведение на човешката инженерна мисъл, нелепо разбито на една страна.

Прийст се приближи до него през мъглата, разпръсквана с пожарникарски маркуч над трийсет и шестия вагон, където се предполагаше, че има запалителни вещества. За разлика от другите, които имаха конкретна работа, Тайлър стоеше далеч от останките. Когато я видя, той свали противогаза; Нел Прийст направи същото.

— Никога не си виждал такова нещо, нали? — попита тя.

— Май ти не си — поклати глава той. Имаше предвид, че тя никога не е присъствала на убийство.

— Почти всеки тук има определена задача; да потушава огъня, да поддържа комуникации, да оказва медицинска помощ. Най-важно за участниците в акцията е да съблюдават стриктно веригата на командването. По ирония на съдбата ти отговаряш за това. Знаеше ли?

— Защото съм от НКТС.

— Именно.

В прерогативите на Националния комитет по транспортна сигурност влизаше разследването на всяко произшествие, отнасящо се до транспорта.

— Нашите момчета, истинските момчета, са на път — поправи я той. — Говоря за Звеното за спешни случаи.

— Засега ти все още си ангажиран с тази задача. Дори агентите на ФБР са ти подчинени, докато твоята кавалерия не пристигне. Не е просто формалност, а начин на работа.

— Никога не съм виждал подобно нещо — призна той, — още по-малко съм разследвал. Дано се справя.