Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

На предната седалка, с телефон, притиснат до ухото, Тайлър не само караше по улиците на Грийнкасъл, но и се свърза с автоматичната телефонна система на компанията „Амтрак“. Докато стигна до шосе 231, научи, че Крауфордсвил, гара на „Амтрак“ с автоматично управление, предлага две възможности, не една, както току-що му бяха казали: „моторен файтон“ до Блумингтън, Илинойс, а после влак на „Амтрак“ до Сейнт Луис или експрес на „Амтрак“ до Чикаго. И двата тръгваха от Крауфордсвил в рамките на час.

Тайлър избра експреса, защото тръгваше пръв. Имаше доста път, но той така или иначе караше, вярвайки, че си струва. Увеличи скоростта на сто и двайсет километра в час. Трябваше да измине почти четирийсет километра за седемнайсет минути.

Наоколо се стелеше равната като тепсия земя на Индиана, прорязана само от малки пътища, толкова прави, че на Тайлър му приличаха на жп линии. Впрочем всичко му напомняше на жп трасе. Мобилният му иззвъня. За да чуе, се наложи Тайлър да намали високата скорост. Беше Ръкар.

— Откога имаш кристална топка? — попита човекът от НКТС.

Тайлър се развълнува. Беше натоварил Ръкар да провери повторно формулярите на пътниците. Очакваше да отнеме ден-два, дори седмица — един господ знае колко.

— Имаме ли име? — попита недоверчиво.

— Ще оцениш иронията — изхили се Ръкар. — Човекът всъщност има…

— Моля те, карай по същество.

— … чувство за хумор.

— Умирам от смях.

— Кевин Кристофър Джоунс е записан и за полета на „Юнайтед“ от Чикаго до летище „Кенеди“, и отново миналата нощ за полет на „КомЕър“ от Синсинати до Индианаполис. Билетът му е издаден в Нюарк.

— Не виждам къде е смешното. — Тайлър се почувства замаян. Толкова силно пулсираха вените. Име! Измислено или не, това беше начало.

— Кевин Кристофър Джоунс. Инициали К. К. — Ръкар спря за момент. Тайлър все още не схващаше. — К. К. Джоунс. Кейси Джоунс! Сега схвана ли?

Колата се отклони и загуби резервните си гуми, като почти поднесе. Тайлър си възстанови контрола.

— Шегуваш се. Човекът си прави шега от това?

— След малко трябва да имаме снимка от камерите на изхода. Дано лицето му се вижда добре.

Снимка!

— Имаш ли правомощия да забавиш един експресен влак на „Амтрак“, като спре на гарата? — Едва тогава мисълта хрумна на Тайлър. Та сега той работеше за правителството.

— От какво имаш нужда? — попита Ръкар.

Тайлър се ухили. Да работиш за правителството не е чак толкова лошо нещо.

Влакът на компанията „Амтрак“ за Чикаго не потегли навреме от гара Крауфордсвил. Стомахът на Алварес се сви. Ако влакът бе пристигнал със закъснение, беше друг въпрос, но той пристигна съвсем навреме, бавеше се обаче да тръгне от малката гара и Алварес започна да се съмнява в резервния си план. Заради инцидента в товарния вагон се наложи да се отклони от първоначалния си маршрут с товарен влак, а и понеже се страхуваше, че ССО ще дебне всички товарни линии, прекара последните шест часа в малка хотелска стая в град Брейзил, където се посвети на Интернет.

Съгласно резервния му план за бягство с влака на „Амтрак“ от Крауфордсвил до Чикаго, той заобикаляше Сейнт Луис.

Преди няколко месеца се сдоби не само трудно, но и срещу много пари с два комплекта кредитни карти и шофьорски книжки с еднакви имена. Досега не ги беше използвал — за пътувания със самолет използваше трета шофьорска книжка, на името Кевин Джоунс. Другите две пазеше само за най-напечени ситуации, защото знаеше, че могат да бъдат използвани безопасно само веднъж.

А сега той преценяваше ситуацията като напечена.

В Северното обединение знаеха, че си имат работа със саботьор. Информацията не беше стигала до пресата само защото съобщаваха пред обществеността, че има различни причини за дерайлиранията. Тяхната служба „Сигурност“ обаче не се съмняваше, че той бърза — при това отчаяно — да се махне оттук. Същевременно неговата самоувереност му позволи да се забави с няколко часа и да постъпи неочаквано. Всяко вземане на кола под наем в областта би било или вече беше проучено от ССО. Така че сегашният му план предвиждаше да пътува с експреса до Чикаго и да вземе кола под наем там. Най-важно беше да се отдалечи от Южна Индиана.

Алварес се беше научил да не издава вълнението си. И все пак с всяка следваща секунда все по-сериозно се замисляше над варианта да слезе от влака. Чудеше се дали не очакват пък точно това от него? Може би наблюдават композицията да видят кой ще слезе? Нямаше представа доколко е във властта на компания като Северното обединение да забави движението по цялата линия, но изглеждаше съвсем възможно. Дерайлирането би позволило всякакви изключения.