Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Няма нищо. Извинявайте, че ви обезпокоих. — Мъжът се наведе и вдигна зеления фиш, паднал на пода.

Алварес си помисли, че така нещата се развиха дори по-добре за него, защото сега той и кондукторът бяха установили връзка; щяха да го запомнят като редовен пътник.

— Няма проблем — кимна Алварес.

Кондукторът продължи напред. Болката в гърдите на Алварес бавно отшумя. Опита да се успокои.

Отзад се чуха гласове; кондукторът, събудил спящото хлапе, го питаше къде е фишът му. Момчето протестираше и твърдеше, че вече са го проверявали. Кондукторът поиска касовата му бележка. Алварес наблюдаваше в отражението на стъклото как момчето извади касовата бележка от портмонето си. Касова бележка! Пот се стече по лицето на Алварес и замъгли зрението му.

Другият кондуктор и мъжът, който се качи в Крауфордсвил, се приближиха изотзад. Двамата кондуктори разговаряха, единият коленичи, несъмнено, за да потърси липсващия зелен фиш. Алварес не ги чуваше, но това беше без значение. Каквото и да казваха, то означаваше неприятности.

— Това е агент Тайлър. Интересува се от всички, качили се във влака от Крауфордсвил. Казах му, че съм видял двама.

— Аз видях трима — уточни другият.

На картата с името му пишеше Чарлс Даниълс. Кондукторът с Тайлър се казваше Феликс Рамоне.

— Проверих двама в трети вагон. Още не съм намерил трети.

— Аз започнах от пети и се придвижих дотук. Не съм засичал никого. Шести до девети не бяха отворени.

Тайлър беше забелязал, че в Крауфордсвил само три вагона са отворени. Беше му малко трудно да пази равновесие заради клатушкането на влака.

— Забелязах да се качват две жени — продължи да обяснява Рамоне на партньора си.

— А аз видях и един мъж.

— Огледахте ли го добре? — намеси се Тайлър.

— Дори и да съм, не му обърнах внимание.

Значи във влака все още имаме неидентифициран мъж, който не е проверен — заключи Тайлър. Побиха го тръпки. Косата по тила му настръхна.

— Сигурно е някъде между шести и девети вагон. Там има повече места.

Тайлър подхвана вежливо:

— Ето какво искам да направим. Господин Рамоне, вие ще проверите вагони от шест до девет. Ако засечете мъжа, не правете нищо необичайно. Довършете обиколката си и после ме намерете. — Рамоне кимна. Изглеждаше малко възбуден, което притесняваше Тайлър. — Господин Даниълс, двамата ще отидем да поговорим с жените, които са се качили от Крауфордсвил. Ще им зададем няколко въпроса. Дано ни дадат някакво описание. Бавно и внимателно, нищо фрапиращо.

— Разбрано.

— Какво е направил този човек, все пак? — полюбопитства Рамоне.

Другият кондуктор се замисли и си спомни нещо:

— Знаете ли, май трябваше да поискам касовата бележка на онзи тип. — Обърна се и бавно тръгна към предната част на вагона.

— Кой тип? — попита Тайлър; гърлото му беше раздразнено и сухо.

Мъжът понечи да посочи, но седалката, на която беше седял Алварес, сега беше празна.

Вагон номер три, два вагона по-напред от мястото, където Алварес си остави багажа, беше препълнен. Носеше зеленото листче със себе си, сигурен, че все някъде ще има изхвърлени касови бележки, защото повечето хора ги пазят само докато им проверят билетите. Номерът беше да намери касова бележка с днешна дата, и то бързо.

Алварес се наведе и вдигна една от пода, но върху нея имаше отпечатък от обувка и това го притесни. А и като я разгледа по-обстойно, установи, че е издадена вчера. Влакът явно идваше от Източното крайбрежие и не бе почистван поне от дванайсет часа. Вратата се затвори с удар след него и той влезе в следващия вагон. Отдалечаваше се прекалено много от багажа си, губеше връзка с плановете си.

Наведе се и взе други две касови бележки — едната съвсем чистичка и издадена в Индианаполис. Прибра я в джоба си. Трябваше му минутка да се овладее и да избърше потта си с ръка.

Не му се искаше да се среща с кондуктора, а още по-малко с мъжа, който се качи последен. Но вече се намираше в края на влака, нямаше накъде да бяга, а багажът му беше през три вагона. Ако този човек е агент от ССО, имаше голяма вероятност да познае лицето му. Опита се да се овладее. Спокойствието щеше да го спаси.

По уредбата съобщиха, че вагон-ресторантът е отворен. Неколцина пътници се изправиха веднага. Алварес съзря своя шанс — вагон-ресторантът беше в средата на влака. Беше достатъчно да се движи в група с другите…

Тайлър разполагаше с три часа, докато влакът стигне до Чикаго — достатъчно време да изолира единствения мъж, който се беше качил в Крауфордсвил.