Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Погледна в следващия вагон; беше вагон-ресторантът — просто една тясна пътека със завой наляво в края, както изглеждаше от тази страна.

Придружителят на пушача, късо подстригана жена с лунички и тънки устни, се взря в Тайлър презрително. Тайлър заекна:

— Мъж, преди малко — и добави — черна раница.

Жената посочи към вагон-ресторанта. Тайлър блъсна яркочервения бутон и зачака автоматичната врата да се отвори. Спря се край единствената тоалетна, знакът на вратата показваше, че е заета. Почука. Обади се женски глас. Тайлър продължи напред.

Автоматичната врата зад Тайлър се отвори. Беше пак жената с късата коса. Тя се промуши край Тайлър, а той забърза след нея. Малкият барплот беше направен от неръждаема стомана. Слабата жена поръча диетична кола. Тайлър я подмина и се изправи пред двайсетина души — всички държаха напитки, пакетирани сандвичи, курабийки и сладкиши.

Нямаше черно кожено яке. Нямаше и черна раница.

Заподозреният не беше вече тук. Бяга от мен, помисли си Тайлър насърчен.

Краката му се подгънаха. Влакът забележимо намаляваше скоростта. След Крауфордсвил експресът за Чикаго не спираше на други гари. Просто сега се движеше по-бавно най-вероятно заради някакво предстоящо възвишение, наближаването на град или светлинен сигнал. Намалява скоростта. Тайлър забърза през малката тълпа, като си мислеше: той смята да скочи!

Изход. Бягство. Ченгето знаеше с абсолютна сигурност, че това е неговият заподозрян и е на път да го изпусне.

Спомни си потрошеното тяло на Хари Уелс, след като е бил прободен с нож и изхвърлен от влака.

Отново се олюля. Влакът започна да се движи съвсем бавно.

Тайлър удари червения бутон и вратата се отвори със свистене. Шум. Вятър. Отворена външна врата вляво. Навън се сливаха кафявите земеделски земи и полегатият дъжд.

— Федерален агент! — обяви Тайлър, посягайки да измъкне пистолета си.

Изневиделица се появи раницата като грамадна черна стена и го събори на пода. Главата му се удари в стоманената врата и той изпадна в несвяст. Виеше му се свят. Сви показалец, но нищо не се случи. Беше изпуснал пистолета. Опита се да се изправи, но с поредното забавяне на влака отново загуби равновесие. Сведе поглед, търсейки пистолета и нещо се удари в брадичката му. Главата му се блъсна назад и той усети изпукването. После го чу като крила на птица — моментно трепване на дрехи. И след това изчезна, погълнато от вятъра и дъжда.

Влакът се наклони отново — този път набираше скорост. Тайлър намери оръжието си и го сграбчи. Провеси глава навън, дъждът измокри лицето му, вятърът изсвистя през косата му.

— О, божичко — промърмори той. Знаеше, че трябва да скочи, да го последва. Погледна надолу: мокър, кафяв, неясен зимен пейзаж проблясваше край него. Направи плаха стъпка напред; лицето му бе цялото мокро и студено, зрението му се замъгли. Държейки се здраво, се наведе напред. Знаеше добре какво трябва да направи — да скочи, да се свие на кълбо и да се превърти.

Ритъмът на влака постепенно увеличаваше темпото си, песента на стоманените колела набираше скорост.

Скачай! — заповяда си той. Първо затвори очи, после ги отвори. Всичко под него се сливаше в дълга кафява лента. Трябваше да скочи към нещо, което дори не виждаше.

Пръстите на краката му се крепяха на ръба, ала най-накрая Тайлър отстъпи назад, далеч от отворената врата. Не бе в състояние да го направи.

Алварес се изправи и се отърси. Разгледа десния си глезен. Болеше го, но можеше да върви. Намери раницата на двайсетина метра зад себе си. Беше я хвърлил, преди да скочи. Погледна към влака: в продължение на няколко секунди очакваше агентът да скочи след него и се страхуваше, че мъжът е въоръжен.

После прочисти глава, взе раницата и се затича. Тичаше бързо, колкото тялото му позволяваше.

Непокътнатият килим от пухкав сняг потвърждаваше, че във фермата няма никого. Или собствениците бяха заминали за коледните празници, преди снежната буря да се разрази миналата седмица, или бяха изоставили къщата за през зимата и прекарваха сезона във Флорида, Финикс или друго спокойно място. Алварес се приближи към близкия хамбар, без да се страхува, че ще го забележат. Съвсем обичайно за фермите в Средния запад вратата на хамбара не беше заключена. Голям трактор заемаше по-голямата част от пространството. В съседно помещение той откри инструменти, но нищо полезно за бягството му. Под придадения навес, използван като двуместен гараж обаче намери син, класически буик с бели стени и идеално излъскан. При очевидно замрелия живот във фермата от бурята насам, имаше малка вероятност колата да бъде обявена за издирване. Само следите в снега водеха от гаража до двупосочната улица.