Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Влакът тракаше и се клатушкаше, набирайки скорост по релсите. Алварес се извини и се промъкна край възрастната жена, седнала до пътеката. Остави раницата в багажника над седалките. Не желаеше да показва, че сменя мястото си, не искаше да привлича вниманието. Опита се да заглуши тревогата, която звучеше в главата му и излизаше все повече извън контрол. Ще се опита да спечели няколко минути, а после при първа възможност ще скочи от влака.

Тайлър се олюля, когато влакът започна да се движи. Чудеше се доколко това преследване е смислено. Нямаше никаква представа каква е вероятността заподозреният да пътува именно в този влак, но не можеше да го остави да се измъкне просто така. Защо да се навърта край сцената на катастрофата заедно с още дузина детективи, надпреварващи се кой да е шефът? Познаваше добре служителите на реда — първо говорят, после действат.

Влезе през тежката врата в пълния, но тих вагон. Латиноамериканец, напомни си той, докато вървеше напред по пътеката между следите, претърсвайки вагона лице по лице.

Новодошлият се качи зад него, така че Алварес се придвижи напред бързо и без да поглежда назад, но чувстваше присъствието на мъжа зад себе си като остра болка. Премина през отворената врата на вагона и пристъпи сред шумния механичен грохот, следвайки познатия ритъм, който му се струваше като част от собствените кости. Туду-туду фшшш, туду-туду фшшш. По релсите се движеха хиляди тонове стоманена маса и човешки същества. Имаше нужда от фиш. Влезе в следващия вагон и забеляза възможност: мъж, по-скоро поотрасъл тийнейджър. Носеше зелена бейзболна шапка и облегнат на стената до него, спеше дълбоко. Алварес забеляза тъмнозеления фиш на седалката пред него. Може би зеленото означаваше, че момчето се е качило в Индианаполис или някъде още по на изток. Нямаше значение, този фиш му трябваше. Избра момчето отчасти защото лъжите са нещо типично за младежите. Влакът гъмжеше от такива хлапета, вероятно се прибираха вкъщи за коледната ваканция. Избра го и отчасти, защото си представяше, че колежанчетата постоянно се опитват да минат без билет. Дали кондукторът ще си спомни точно това хлапе? Надяваше се, че няма. Дали момчето си пази касовата бележка? Колкото е възможно да я пази, толкова е възможно и да я е изхвърлил и да няма доказателство, че е редовен пътник. При всички положения объркването ще отклони вниманието на кондуктора за няколко минути.

Не искаше кондукторът да установи, че фишът е откраднат, преди той, Алварес, да е скочил от влака.

Алварес се придвижи по пътеката, нарочно се поклащаше леко и поставяше ръце върху облегалките на седалките, за да пази равновесие, а пръстите му бяха само на сантиметри от цветните фишове. Приближавайки се до хлапето, се огледа. Долови движение напред. През стъклото на вратата в дъното на вагона видя, че кондукторът тъкмо привършва с проверката за нови пътници в другия вагон и сега се запътва към него. Хвърли бърз поглед назад и видя друг кондуктор. Беше в капан!

Налагайки си да остане спокоен, Алварес се съсредоточи върху задачата, която му предстоеше да разреши. Имаше нужда от този цветен фиш, и то преди да застане лице в лице с някой от кондукторите.

Залитна отново и се свлече на коляно. При това си движение взе зелената хартийка. Вече беше негова. Огледа се в двете посоки, за да прецени положението. Изглежда кондукторът пред него щеше да влезе пръв. Вмъкна се в първия свободен ред седалки, пъхна цветното листче на предназначеното за целта място и се отпусна, сякаш дреме с отворени, но натежали от умора очи — пътник, който спокойно пътува за Чикаго.

Кондукторът пред него влезе и започна да проверява за пътниците. Алварес почувства как капка пот се стича по челото му. Ушите му пищяха. Съмняваше се, че при по-внимателна проверка би минал за дремещ пасажер.

Кондукторът премина покрай още един ред седалки. И покрай още един. Сърцето му болезнено се сви в гърдите, биейки лудо.

Зад себе си чу как задната врата също се отваря, туду-туду фшшш, туду-туду фшшш — обади се влакът. Вероятно беше кондукторът, придружил непознатия, който се качи в последната секунда.

— Билет? — Кондукторът гледаше право в него.

Алварес преглътна сухо.

— Вие вече… — Погледна и установи, че неговата зелена хартийка не е там, където я беше поставил. Обзе го паника. Премигна бързо, очите му смъдяха.

Кондукторът се наклони към него. Алварес се приготви да го удари.