Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Кондукторът Даниълс се оживи, когато влязоха в следващия вагон.

— Ето там — посочи той две жени.

В това време едната стана и се запъти в посока, обратна на тяхната.

— Извинете — провикна се кондукторът силно.

Жената не се обърна, а се присъедини към плътната група от хора, явно запътили се към вагон-ресторанта. Тайлър се повдигна на пръсти, опитвайки се да не я изгуби от поглед. Когато стигнаха до празната седалка, Тайлър каза на кондуктора:

— Вие я доведете, аз ще се заема с тази. — Обърна се и отстъпи встрани от пътя на тълпата пасажери, минаващи по пътеката. Мобилният му телефон иззвъня и той го вдигна разсеян.

Мъжът, който наведе глава в групата зад Тайлър, беше Умберто Алварес.

— Нищо от наша страна — съобщи Нел Прийст по телефона. — Ще минат седмици, преди да разберем какво точно е обърнало влака. Може да е било скъсана ос или некачествени лагери да са причината.

— Все старата песен.

— Да.

Тайлър се поколеба дали да й каже какво знае. Не се стърпя.

— Ръкар разполага със снимка от летището и с отпечатъци. Работи по идентифицирането му.

— А ти? — поинтересува се тя.

— Аз съм във влака за Чикаго.

— Имаш ли заподозрян? — попита тя.

Тайлър понечи да спомене за черното кожено яке. За да го чуе, той се обърна и затули слушалката с ръка. В този момент в полезрението му попаднаха гърбовете на две черни якета сред групата пътници, които току-що се изнизаха. Във влака, разбира се, имаше и други мъже с кожени якета, но тези двама го задминаха, без да го поглеждат. Тайлър задържа очите си върху групата.

— Ако искаш да си част от това — каза той, — ела довечера в Чикаго. Трябва да вървя.

Затвори и последва групата, тези две якета… Обзе го необяснимо чувство за страх. Разговорът с жената щеше да почака: изглеждаше на около осемдесет и едва ли щеше да избяга.

Кондукторът удари с ръка по вратата на единствената тоалетна във вагона и извика на жената вътре:

— Мадам! Извинявайте! Искам да поговоря с вас за момент.

Чувството за уплаха у Тайлър нарастваше. Вече се движеше по-бързо. Пристъпи в шумния преход между двата вагона, наблюдавайки групата през стъклото на задната врата. Тъкмо влезе във вагона и групата излезе от предната врата. Забърза. Не искаше да тича, не биваше да привлича вниманието, но определено скъси дистанцията. Стигна до далечния край на вагона навреме, за да види през двата прозореца на вратите вътре в следващия вагон.

Единият от двамата, които носеха кожени якета, беше висок и широкоплещест. Силен, помисли си Тайлър. Тъмна коса. Неочаквано мъжът се протегна към багажника над седалките и пътьом измъкна оттам някакъв багаж.

Малка черна туристическа раница. От онези, дето се сгъват и се носят удобно на гръб.

Вездесъщата раница пораждаше почти неосъзнато чувство, ала ченгето у Тайлър долавяше, че си струва да се изправиш срещу този мъж.

Проправи си път през задната врата; из тялото му се разливаше адреналин. Същевременно заподозреният излезе през далечния край на следващия вагон.

Инстинктите му го водеха. Ветеран, който именно затова успяваше да оцелее по улиците, водеше разследвания и разрешаваше случаи. Тайлър знаеше, че го е пипнал. Придвижи се по пътеката на следващия вагон решително и уверено. Прецени ситуацията. Искаше да поговори с човека. Само толкова. Никакво нарушаване на правата, никакво насилие. Нищо подобно на случката през онзи следобед с Честър Уошингтън, която съсипа живота му. Раницата и черното кожено яке може да са съвпадение, напомни си той. Но са достатъчни за започване на случай. Детективът почувства прилив на енергия. Именно този влак беше логичният избор като маршрут за бягство. Нямаше кой знае колко други варианти.

Съществуваше и друга възможност — този саботаж да е извършен дни или седмици по-рано и заподозреният да не е из околността, но това изглеждаше по-малко вероятно, особено след като Ръкар намери съвпадащите списъци от полетите. Какво друго би обяснило пристигането на К. К. Джоунс в Индианаполис?

Като наближи вратата към следващия вагон, Тайлър изпусна от поглед заподозрения и в съзнанието му изплува образът на Хари Уелс с дълбокия разрез от ухото до окото му. От кървенето човекът бе станал „по-блед от полярна мечка“, както се изрази един от техниците. Този тип бе опасен, а ограниченото пространство във влака не беше най-доброто място да се изправи срещу него. Внезапна тревога придружи тази мисъл и някаква странна безтегловност се появи в гърдите му. Изведнъж му се стори, че влакът се смалява. Тайлър предугади ранните предупредителни симптоми на клаустрофобия. Не сега, помоли се той, ала вагонът продължи да се свива, готов да го погълне. Главата му затуптя, влакът продължи да се смалява. Внезапно свистене разтърси цялата композиция — покрай тях беше профучал експрес в източна посока и раздрусването прекъсна тревогата му. Тайлър отвори вратата и излезе в шумния проход, свързващ двата вагона. Завъртя се рязко и забеляза човек отдясно — стоеше с гръб, а около него се виеше тънка струйка цигарен дим. Тайлър понечи да хване мъжа, но забеляза, че якето му не е кожено, а найлоново, и не носи багаж.