Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Не те пробвам. Колко агенти е привлякъл по случая?

— Дребна работа. Шестте момчета, които имаме в района, са на път.

— Нашият латиноамериканец ще иска да види останките, струва ми се — подхвърли Тайлър, изнервен, че споделя тази мисъл.

— По какво съдиш?

— Няколко кадъра от „Новините накратко“ няма да са му достатъчни. Ще иска място на първия ред.

— Внезапно стана профайлър?

— Споделям само мнение. Ако си отиде, ще си отиде.

— Говориш със заобикалки.

— Слушай, наясно сме, че преди около двайсетина часа е кацнал в Ню Йорк. Налага се да преценим дали той е организирал дерайлирането, преди Уелс да стигне до него, или се е върнал? Всеки от двата сценария предполага съвършено различна тактика на разследване.

— Харесват ми разсъжденията ти. Продължавай в същия дух.

— Не знам какво е планирал О’Мали, но инстинктът ми подсказва да се разследва сякаш се е върнал, защото в противен случай досега се е изпарил и ще преследваме следа, а не човек.

— Каква информация ти трябва? Колко агенти ще използваме?

— Трябва да разберем къде е спирал този влак през последните двайсет часа. Къде, защо и за колко? Трябва да знаем дали твоите хора са проверявали тази отсечка от трасето напоследък. Същото се отнася и за всеки от вагоните. Къде са били? Кога за последен път са ги проверявали? Мисля, че О’Мали ще прикрие всичко това. Иначе…

— Аз ще го направя — предложи тя.

— Нужни са ми сравнителни фотографии на този случай, както и снимки на други дерайлирания. От въздуха, стига да можеш да ги осигуриш. Ръкар ще даде кадрите на вещо лице, което да установи евентуалните прилики.

— И за това ще се погрижа.

— Надявам се О’Мали да не разбере за какво моля, макар да съзнавам, че е невъзможно.

— Нищо не е невъзможно — отсече тя. — Някои неща са просто по-сложни от други.

— Защо ми помагаш? — попита Тайлър. — О’Мали ли те накара?

— Ще се престоря, че не съм го чула. — Връщайки се на първоначалния им разговор, тя попита: — Какво стана с нашия човек, който искаше кадри от по-близък план?

— Донесла си видеооборудване?

— Разбира се.

— Който и да снима видеото, важно е да хване и тълпата. Гледай тълпата, Нел. Никога няма да го забележиш просто да си стои някъде. Номерът, който винаги използваме в отдел „Убийства“, е да се приближим до тълпата, но да го направим добре и ясно, и да търсим кои се опитват да се измъкнат спокойно. Един от тях е нашият човек — обясни той.

— От думите ти ме побиха тръпки.

Като си спомни предишната нощ, от нея го побиха още по-силни тръпки. Зачуди се какви щяха да бъдат взаимоотношенията му с нея. Никога преди не е бил с чернокожа жена. Колко далеч един от друг бяха техните светове.

— Задръж онези типове за разпит. И ме уведоми за тях, ако можеш.

— А ти? Какво си намислил?

— Залагам на нашия човек. И ако съм прав — добави той, — аз ще ти се обаждам, а не ти.

Тайлър използва логиката си по интуиция. Вече нямаше начин човек да пътува със самолет анонимно. Всеки пътник показваше документ за самоличност със снимка. Вярно, служителите на авиокомпаниите рядко проверяваха всеки детайл от шофьорската книжка, но те следяха дали снимката съвпада с лицето и дали името от книжката съвпада с името от билета. Вероятно заподозреният бе летял от Чикаго до Ню Йорк с фалшив документ за самоличност. Колко фалшиви документа обаче притежаваше и колко смяташе да използва? Обикновено документите се пазят, за да се използват, когато нищо друго вече не върши работа. Бандит, заредил се с документи за самоличност за възможно по-дълъг период. Дали техният човек ще използва безогледно документите? Тайлър прецени, че не. От практиката знаеше, че фалшив документ за самоличност се използва при незаконно теглене на пари, докато употребата му стане рискована, после — при възможност — се минава на друг документ за самоличност. За да изпробва теорията си, се обади в офиса на Ръкар.

— Имам малко домашно за твоите хора — започна Тайлър.

— А аз имам на бюрото си официално запитване от ФБР — прекъсна го Ръкар. — Чудят се дали разследваме криминално деяние и ако е така, защо?

Тайлър обаче продължи по своята тема:

— Сравни формуляра за полета на „Юнайтед“, с който нашият човек е летял до летище „Кенеди“, с формулярите на всички други полети за Индианаполис през последните трийсет часа. Обзалагам се, че ще излезе някое име. Тогава — продължи той уверено — изтегли записите от охранителните камери на местата за багаж, стоянките на такситата, автобусите, гишетата за коли под наем и на входа за пристигащите в Индианаполис. После направи същото за изхода и гишетата за чекиране в началното летище. Чекирането става с компютри, които слагат печат с точен час. Тези печати ще помогнат…