Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Десетки превозвачи, включително Северното обединение, ползваха тези железопътни линии. Таксите се определяха според тонажа и броя на вагоните. Съгласно договорни отношения „Пинкъртън“ осигуряваше безопасността на две от четирите компании в региона — на „СИЕ“ и „Луивил — Нашвил“. По-дребните превозвачи работеха с по-малко известни фирми, а Северното обединение, „CSX“ и големите национални превозвачи се грижеха сами за сигурността. В резултат на обединения и сливания много компании пътуваха по едни и същи жп линии, ползваха общи жп депа и поддръжка, ала — което беше странно — за тези съоръжения се грижеха различни компании за сигурност. По отношение на сигурността Тер Хаут представляваше пример за бъркотия. За Алварес обаче градът беше нещо красиво, място с неясна юрисдикция. За да се разследва едно дерайлиране, са нужни много срещи и телефонни обаждания — продължителен процес, който ще позволи на Алварес да избяга. Неочакваната среща в товарния вагон все пак му показа, че агентите на ССО са плъзнали да го търсят. Но Северните щатски железници се простираха на повече от трийсет хиляди мили. Дори О’Мали не бе в състояние да контролира толкова голяма мрежа.

През онази нощ в закрития товарен вагон Алварес имаше за цел да набележи терен за акцията. Проучването му сега го връщаше към Грийнкасъл, Индиана. Товарителниците, които огледа внимателно в щабквартирата на Северните щатски железници в Ню Йорк, му дадоха информация за плановете и съоръженията.

Някъде в тъмнината го очакваше товарен вагон AJ5-6729. След като го откри, за броени минути установи, че вагонът ще дерайлира.

Разсейваха го еротични мисли за Джилиан, а той се стараеше да запази бистро съзнанието си. В Ню Йорк се справи успешно: в интернет получи достъп до сайт за услуги за охрана и потвърди среща със същата жена, която беше следвал до Пауъл. Джилиан не му трябваше и той знаеше, че това е по-добре, вместо да се обвързва с някого. И въпреки всичко тя се появяваше съблазнително в подсъзнанието му: чувствена и разбираща — почти фатална комбинация за мъж в неговото сегашно положение.

В Грийнкасъл се срещаха пет линии от железниците на „CSX“ с разклонението север — юг на линията на компанията „Луивил — Нашвил“, което означаваше, че всички товарни влакове се движат твърде бавно, минавайки през този малък град. Някои влакове по общите линии си разменяха слухове, други — товари. Независимо от доста голямото оживление, царящо тук, големите конгломерати, контролиращи тези железници, смятаха Грийнкасъл за незначителен обект. В целия Грийнкасъл нито един агент от нито една железопътна компания не се грижеше за сигурността. Обръщаха внимание на работниците от жп депата да си отварят очите за гратисчии и да ги смъкват от влаковете, но само местната полиция имаше властта да арестува или задържа, а полицията тук изглежда беше твърде заета с безпризорни деца, а не със западаща железница, останала от бума на мините отпреди почти век.

В полунощ, при температура около пет градуса и почти пълна тъмнина, Алварес, екипиран с четири ката облекло — включително черните дънки и черното кожено яке — носеше раница с два крика, всеки по седем-осем килограма, и кутия с дузина кръгли лагери, съществена част от оборудването на един товарен вагон. Всички те щяха да се повредят бързо, като се изложат на висока температура. Той се промъкна в района на пресичащите се линии западно от Джаксън стрийт. За да стигне до набелязаното място, използва фалшиво име за два полета: Нюарк — Синсинати; Синсинати — Индианаполис. После, за петдесетина километра от Индианаполис избегна влаковете, придвижвайки се с аеротакси до Пътнамвил, а оттам вървя пет километра по междуселски пътища и влезе в Грийнкасъл от север. Започна придвижването в десет и половина вечерта и по време на четирийсет и пет минутното пътуване не го подмина нито една кола или камион. Умберто Алварес обичаше Средния запад.

Железопътното депо тънеше в мрак. Последното, което искаше Алварес, бе да попадне на служители от Северните щатски железници. След като пристигна, застана напълно неподвижно, та очите му да се адаптират към тъмнината, но установи, че те вече са се адаптирали: с мъка различаваше предметите на каквото и да е разстояние, защото пелена от облаци покриваше района, а и липсваше градско осветление. С опънати от кафе и адреналин нерви той се оглежда около половин час — никакво движение. Накрая тръгна смело, покрил фенерчето си с червена носна кърпа. Червената светлина не се виждаше добре от няколко метра — едва ли някой би я забелязал дори и от близката Джаксън стрийт. Движеше се покрай дългата редица жп вагони, отклонени в железопътното депо — част от тях свързани по няколко, други — единични. През цялото време беше нащрек да не се сблъска неочаквано с гратисчия или с пазач, който се крие. Внимаваше също за миризма на пиячка или цигари. Промъкваше се дебнешком край вагоните, от време на време спираше и под бледата червена светлина на фенерчето оглеждаше контролните номера по стените на закритите и откритите товарни вагони.