Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Преувеличаваш случилото се.

— Човекът, убил Хари Уелс, не е бездомник, нито гратисчия и ти добре го знаеш. Откраднал е и дрехи. Начертал си е път за бягство, който включва раница, оставена в отделение за багаж. Взел е самолет до летище „Кенеди“. Това отговаря ли на описание на гратисчия? Не злепоставяй Хари Уелс, но не подценявай и другия тип. От два дни половината пазители на реда в Илинойс го преследват безуспешно. Бива си го.

— О’Мали ще се срещне с теб на бара.

Изглеждаше изплашена.

Колкото и да се опитваше, му беше трудно да не я харесва.

Поради настъпилото зад гърба им оживление и двамата се обърнаха. Хората — освен знаменитостите — предизвикват шумотевица, просто влизайки някъде. Гретхен Гохин обаче правеше изключение. Тълпата разнесе новината за нейната поява, все едно е пристигнала кралска особа. Тайлър я зърна съвсем бегло: порцеланова кожа, овладяно присъствие. Властваше над цялото помещение, докато вървеше право към баща си, където бе посрещната с отворени обятия и целувка по устните.

— Срещала ли си се с нея? — попита Тайлър шепнешком.

Не получи отговор, затова се обърна. Нел Прийст беше изчезнала.

В хотелския бар влезе нисък набит мъж с рунтави вежди и стегната походка, и огледа присъстващите като генерал, който инспектира войските си. Тайлър позна О’Мали по мрачното му изражение. Знаеше, че е бивш пехотинец, бивше ченге от Бостън, баща на пет деца, бейзболен фен и любител на бира. Ръкар осведоми Тайлър за всичко това в петминутния телефонен разговор, проведен от фоайето на хотела. Тайлър от своя страна му разказа за разговора си с Гохин и Ръкар остана доволен за момента, понеже Гохин е осигурил връзката.

Тайлър изчака в бара повече от час и точно смяташе да си тръгне, когато мъжът пристигна. По петите на О’Мали вървеше Нел Прийст, по лицето й не личеше какво мисли.

— Тайлър? — попита О’Мали.

Двамата се здрависаха. Мъжът имаше грубата ръка на работник.

— Кийт О’Мали, от охраната на Северното обединение — представи се той.

— Лорън Ръкар ви изпраща поздрави — съобщи Тайлър.

— Така ли? — Направи знак на бармана, който го препредаде на сервитьорка. О’Мали беше от хората, които барманите, сервитьорките и портиерите държат под око. Излъчваше властност, знак за избухлив нрав. Сервитьорката, уморена, но отзивчива, прие поръчката на О’Мали за „Хайнекен“. — Лорън и аз бяхме заедно пехотинци. Вероятно ти е спестил информацията. — Усмихна се. Няколко от зъбите бяха негови, макар и не много на брой. — Ръкар беше доста умен за пехотинец. И не достатъчно мускулест, ако ме разбираш. — Погледна към бармана, за да се увери, че поръчката му се изпълнява. — Познаваш госпожица Прийст.

Тайлър се разтревожи, задето Ръкар премълча за личната си връзка с О’Мали и охраната на Северното обединение. Пропускът не беше случаен. Раздвижи се притеснено на стола.

Нел Прийст го погледна, усмихна се и отново насочи вниманието към шефа си.

— Е — подхвана О’Мали, — сваляй картите, Тайлър. Какво те яде? Чух, че не ти харесвало как си гледам работата. Може да ме е засегнало, а може и да не е. Действаме в рамките на закона. Всичките ми хора имат разрешително за работа като пазители на реда в четирийсет и девет щата. Само шибаната Луизиана продължава да се мисли за френско владение. — Отново се усмихна, но видимо ставаше нетърпелив да получи бирата. — Сътрудничим на федералните винаги щом ни потърсят. Е, ти ни търсиш. Доколкото разбрах обаче, на никакъв етап ти не си питал госпожица Прийст каква е връзката между жертвата на убийството и нашата компания. Нещо повече — останах с впечатлението, че всъщност си й описал какво е станало. Влязъл си в ролята на водещ. Не съм давал указания на моите хора доброволно да информират федералните. Разбираш ли какво имам предвид? Някога си работил в полицията. Наясно си за какво говоря.

Тайлър продължаваше да се смята за полицай, независимо че вече не фигурираше във ведомостта и в списъка на отдела. Беше нещо вътре в него, което не можеше да се промени с щракване на копче. Наежи се и се насили да не уточнява как той вижда нещата около случилото се с Честър Уошингтън. Случаят го преследваше като сянка. Вместо това каза:

— Хари Уелс е съсякъл крака на бездомник с брадва, за да извлече информация. Това част от политиката ви ли е?

— Ако Хари е направил подобно нещо, гарантирам ти, че е бил провокиран. Ти беше там, видя тези типове. Хари… — Очите му се замъглиха от носталгия. — Работеше при нас почти десет години. Познава жп трасетата. По-вероятно е това, дето го разправяш, да го е направил не Хари, а някой от онези нехранимайковци. Нямаш представа какви лъжи разправят. Повечето не си спомнят какво е станало преди час, та ще помнят отпреди два дни. Но накъде всъщност биеш?