— Говоря за събирането като цяло — уточни Камбъл, все още възпитано.
— Или типовете в смокингите са решили да доведат дъщерите си за празника — отвърна Тайлър, — или тук са струпани повече кандидат-булки на глава от населението, отколкото съм виждал където и да е.
Забележката му накара Камбъл да се усмихне искрено. Явно си падаше по шегички за жени и секс. Насърчен, Тайлър продължи:
— Тук има огромно количество гърди. Повече, отколкото има по всички пуйки, поднесени на празничната трапеза. — Камбъл отново се ухили. Тайлър усети, че печели почва, разчупва леда. После съзнателно повиши глас, за да бъде добре чут: — Господин Камбъл, знаете ли защо Хари Уелс е бил във влака?
Камбъл спря и Тайлър се блъсна в него. Хванаха се взаимно за раменете. Тайлър го стисна. Камбъл се напрегна.
— Не познавам никакъв Хари Уелс, господин Тайлър. Така че нямам и никаква представа на какъв влак се е качил.
— Откога пожарникар не е наясно къде има пожар? — попита Тайлър все още държейки го за раменете. — Ако бяхте казали, че не знаете какво е намислил да прави — това е едно, но напълно да отричате? Никой ли не ви е съобщил за убийството на охранител от фирмата ви?
— Охранителите са отделна компания — обяви Камбъл достатъчно високо, за да прозвучи убедително. — Вероятно оттам идва объркването.
— Нищо не обяснява объркването — поправи го Тайлър, — освен желанието нещата да се потулят. А някой във вашите отдели определено се стреми да го направи. Аз съм федерален правителствен агент, господин Камбъл. Изглежда трябваше да ви напомня този факт още от самото начало. Да се лъже пред правителствен агент не е добра идея.
— Голяма компания сме. Не е изключено някой да е споменал нещо за някой си Хари Уелс.
— Вероятно — съгласи се Тайлър.
— Все пак съм от административните служби.
— Значи отдел връзки с обществеността само за висшите ръководители ли?
— За всички служители, включително и за ръководните кадри — да. Ако някой от нашите хора направи нещо добро, за което се разшуми, или някоя от служителките ни се класира за участие в олимпиада — да, всичко това би помогнало за имиджа на компанията ни.
— Важно е да се чува за вас, така ли?
— Именно затова работата е толкова важна. Имаме над четири хиляди служители.
— И какво точно са ви споменали за Харолд Уелс?
Камбъл се освободи от хватката на Тайлър.
— Господин Гохин е ей там. Виждам го — посочи той непринудено.
— Вашата грижа, господин Камбъл, е да правите така, че висшите ви служители да изглеждат добре. Нали не греша? Каква точно е работата ви?
Камбъл изгледа Тайлър право в очите.
— Ще ми се да имах работа, господин Тайлър — натъртено започна той. — Тогава задачата ми щеше да е много лесна. За жалост господин Гохин няма нужда от помощници, става ли въпрос да създаде определено впечатление пред обществото. Моя грижа е да осигуря добър имидж на компанията, господин Тайлър. Да направя така, че ръководството на Северното жп обединение да се ползва с добро име и както обясних, това никак не е трудно, когато работиш за човек като господин Гохин.
— Значи ще си от малцината щастливци, които ще го придружат един ден във Вашингтон — предположи Тайлър.
— Ако стигне дотам — да, надявам се да съм в екипа му.
— Честито.
Камбъл продължаваше да го фиксира с очи.
— Пребили сте почти до смърт американец от африкански произход на име Честър Уошингтън. Загубили сте значката, заплатата и всички облаги от службата.
— Значките — вметна Тайлър бързо, — са за каубоите и индианците. И за такива като Хари Уелс.
Камбъл не губеше лесно самообладание.
— Измъкнахте се от наказателно дело срещу вас, но предстои граждански процес. Такъв процес може да струва на град Вашингтон над два милиона долара за щети. Господин Гохин знае всичко това, а и много повече за вас, агент Тайлър. Имайте го предвид. Ще се убедите, че той е възпитан, компетентен и щедър. Направо брилянтен, бих казал. Неприятно му е, че охранителната компания не провежда разследването на товарните вагони както трябва. Тази вечер възнамерява да оправи нещата, но не допускайте грешка: няма да позволи да го притискат. Северното жп обединение винаги е сътрудничило на НКТС. Надява се да разшири сътрудничеството, затова ви покани тази вечер тук.
— И затова благодаря на всички, които са спомогнали да се осъществи.
Дръж се дипломатично, напомни си Тайлър.
— Това е обществено събитие, господин Тайлър. Моля ви да не го забравяте. Хората проявяват интерес. Винаги е така, когато Уилям Гохин се появи. Ако господин Гохин избягва определен език, не подценявайте този факт.
Читать дальше