Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Смокингът му лежеше добре. Сега оставаше да провери доколко ще му помогне.

Тайлър се качи с асансьора до „Рейнбоу Рум“, обгърнат от аромата на половин дузина парфюми и одеколони, от провокиращото нашепване на копринено дамско бельо и мълчанието на непознати, затворени в тясно пространство.

Фантазията му работеше на пълни обороти: заплатите… невероятните доходи. Беше стъпил в света на богаташите; свят, който познаваше единствено от филмите и телевизията; свят толкова далечен от неговия, че дори малко го плашеше.

Отново се замисли за мотивите Гохин да отправи поканата. Този човек явно желаеше Тайлър да излезе от равновесие. А Уилям Гохин получаваше каквото иска.

Млади жени в сини костюми посрещаха с грейнали очи всеки гост пред асансьора. Една от тях, около двайсетгодишна и подобаващо красива, хвана Тайгър под ръка и се поинтересува от името му, докато го водеше към масата, където отмятаха по списък пристигналите гости. Обяви името му на колежките си зад масата. Явно нямаше да бъде допуснат нито един натрапник. Погледна го със заучено сърдечно изражение, но Тайлър я срази, обяснявайки, че името му вероятно е добавено късно следобед. Тогава тя погледна в друг списък и с дрезгав глас му пожела приятно прекарване.

Броят на хората в помещението, социалната енергия, посветена на разговори и жестикулиране, смях и целуване по бузите, създаваха атмосфера на свръхугодничество. Ордьоврите от раци и чашите с искрящо шампанско дозасилиха това му впечатление.

Широкоплещест младеж на колежанска възраст хвана палтото на Тайлър за раменете зад гърба му, помогна му да го съблече и му подаде номерче. Всичко беше дирижирано и добре репетирано; нищо не бе оставено на случайността. Независимо от разкоша в „Рейнбоу Рум“, целящ да представи Северното жп обединение и Уилям Гохин в най-добрата им светлина, не възнамеряваше да допусне обстановката да го смаже, а да се държи делово и професионално.

Тайлър прие чаша шампанско, фарширована гъба и салфетка, докато си пробиваше път към мелето от белозъби усмивки и опънати кожи. Дамите явно имаха предпочитание към черното кадифе, диамантите и перлите. Господата проявяваха слабост към коледно червено и зелено за папийонките и поясите си. Тайлър дочу разговори за политика, за стоковата борса и околосветски пътешествия. Тук всички държаха брадичките си вирнати, раменете — опънати, гърбовете — изправени, готови да ги снимат във всеки момент за светските хроники. Поизправи се на пръсти и се огледа за Гохин. Сякаш търсеше определен пингвин.

Залата жужеше от разговори. Френските прозорци гледаха към блесналите стъклени фасади наоколо и потока от червени светлини на стоповете на колите, нанизани като опашка на китайско хвърчило. Две дузини елхи бяха украсени с коледна украса; клоните им се огъваха под тежестта на златни топки и блестящи гирлянди. Разкошно опаковани кутии за подаръци — празни вътре — бяха струпани под елхите. И останалата част от залата бе богато украсена.

— Агент Тайлър? — обърна се към него около четирийсетгодишен мъж. Лъхаше на престижен колеж и стари пари. — Майк Камбъл — представи се той с енергично ръкостискане. — От Северното жп обединение.

Тайлър пое крепката десница на мъжа.

— Господин Гохин ви очаква.

— Чудесно.

Огледа се къде да постави чашата от шампанско. Беше го изпил прекалено бързо.

— Господин Гохин си дава сметка, че, подобно на него, сте зает човек.

— С други думи, действате като негов пиар — заключи на глас Тайлър.

Камбъл видимо трепна, задето бързо го разпознаха. Неволно бутна чашата на жена до себе си. Последваха извинения. Всички бяха така дяволски възпитани и любезни, че почти ти се повдигаше.

— Да, нещо такова — потвърди Камбъл.

— Води ме — подкани Тайлър, питайки се още колко ли чифта очи го следят.

Представи си стаята на охраната с поне половин дузина монитори и неколцина облечени в смокинги служители на Северното жп обединение. Доста бързо го откриха в помещение, пълно със стотици хора. Не биваше да забравя: бяха добри в това, което правеха.

— Как се чувствате? — подхвърли Камбъл през рамо, като бавно напредваше сред множеството.

— Гъбата беше малко пресолена, а шампанското — не достатъчно изстудено.

Спряха, за да направят път на едра жена, която идваше насреща им с решителни крачки. Тайлър се даде сметка, че почти никоя от присъстващите не беше дори с килограм-два наднормено тегло. Тези хора, ако не можеха да отслабнат сами, ходеха да им правят липосукция.