Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Доста време — почти четири часа — взирайки се във всеки кадър, преглежда записите от видеокамерите на летище „О’Хеър“, но накрая даде резултат. Забелязаха заподозреният да се отдалечава от летищния автобус. Носеше същото кожено яке, работни ботуши и нахлупена бейзболна шапка, която закриваше чертите му. Камера по камера, координирайки записите по време и местонахождение, охраната, под наблюдението на Тайгър, проследи пътя на заподозрения през огромното летище. Когато изчезваше от обсега на една камера, друга го улавяше. Лошото време бе забавило с четири часа полетите и без това пълните чакални бяха претъпкани, което допълнително затрудни работата. Така или иначе, кадър по кадър Тайлър и летищната охрана проследиха „своя човек“.

След като се установи, че заподозреният се е качил на полет до летище „Кенеди“, Тайлър си резервира място за първия възможен самолет — излиташе в 20:45. За нещастие на съседа му по място почти през цялото време говори по телефона. Полицията на летище „Кенеди“ се снабди със списък на пътниците от полета на заподозрения и всичките 273 имена бяха проверени в базата данни на Илинойското бюро за разследвания и на ФБР. Едно от имената съвпадна, но се оказа на жена, арестувана заради измама преди пет години. Нищо не се намери за подозрителен мъж.

Самолетът на Тайлър се приземи в 23:41. Болеше го главата, устата му бе пресъхнала, дрехите — вмирисани, енергията му — изчерпана, ентусиазмът от покриването на разходите — изчезнал. Туристическото бюро, което обслужваше НКТС, му запази стая в „Емпайър“ — хотел в центъра на града, където шумът от трафика на Бродуей го държа буден два часа. Мисълта, че е станал жертва на конспирация, замислена от ССО — не знаеше как иначе да го нарече — го хвърли в подозрения и мрачно настроение. Нел Прийст го „прекара“. Лорън Ръкар, новият му началник в НКТС, положително вече знаеше коя е. Тайлър щеше да изглежда като идиот. Направо кипеше от гняв.

В 7:30 на следващата сутрин Тайлър хвана Ръкар вкъщи и двамата обсъдиха разследването.

— Играем си на гоненица. Северното обединение знае много повече от нас — каза Ръкар.

— Не се гордея.

— Напротив, Питър, представи се по-добре от тях. Как само проследи този тип! Ще свършиш работата, въпреки тях. Най-големият ни проблем сега е, че не е наша работа да преследваме заподозрян в убийство, а да изясним причината за пътен инцидент.

Бяха разисквали по въпроса, когато го наеха. НКТС щеше да оправдае присъствието му, но не напълно.

— Комитетът не е във възторг, че ти си поел случая. Искат да бъдеш отстранен.

— А ти какво искаш? — попита Тайлър.

— Признание за добре свършена работа. Задържан заподозрян. Трофей, който да оправдае, че те наех — отвърна той. — Много ли искам?

— Харолд Уелс работеше за Северното обединение. Очевидно е споменал думата латиноамериканец в лагера за бездомни. Загинал е няколко часа по-късно. Всеки може да го е убил. Но аз трябва да мисля не само за това, че е търсил определен човек, но и че е умрял в неговите ръце. Трябва да питаме кой и защо.

— Съгласен съм — подкрепи го Ръкар.

— Може би латиноамериканецът представлява опасност за обществения транспорт — предположи Тайлър, опитвайки се да намери оправдание на началника си да го задържи за разследването.

— Може и да мине — съгласи се Ръкар. — Но по-добре попитай първо Гохин защо искат да те разкарат от случая.

— Гохин? Гохин е пътник — възрази Тайлър.

Списание „Тайм“ бе публикувало голяма статия за изпълнителния директор и председател на борда на Северното обединение, илюстрирайки я с карикатура, изобразяваща Гохин, възседнал влак „Стрела“, а от джобовете му се изливат пари. Провокативното заглавие намекваше за слуховете, че той вероятно ще влезе в политиката.

— Поканен си да се срещнеш с Гохин на прием в „Рейнбоу Рум“.

— Не точно такава среща си представях — отговори Тайлър.

— Само тази ще получиш. Отправи поканата лично, Питър. А това означава нещо, нали? Не секретарка, не личен асистент, а самият Бил Гохин. Графикът му е запълнен. Прави ни подарък. Или го приемаме, или ще чакаме месец, за да го видим. — След кратка пауза Ръкар добави: — Официалното облекло е задължително, Питър. Вземи си костюм под наем, ние ще покрием разходите.

— Обезпокоен е — отбеляза Тайлър. — Понамирисва на възпрепятстване на правосъдието.

— Пипай кротко. При най-малката заплаха ще започне да коли и беси.

— Сигурно е разтревожен, иначе щеше да го възложи на друг.