Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Ако човекът беше същият, на Тайлър му направи впечатление, че е намокрил и сресал косата си, сменил е дрехите и сега изглеждаше съвършено по друг начин.

— Този тук е по-близо до представите ми — промърмори той.

Май повече не им трябваше потвърждението на фермерската съпруга да разпознае карираната риза. Бяха открили своя заподозрян. Кой, освен техния заподозрян, би влязъл в мъжката тоалетна със съмнително облекло, отговарящо на описанието на откраднатите дрехи, и само след няколко минути ще се появи отново, вече отървал се от тях? Тайлър отново се въодушеви. Същевременно обаче се пазеше да не прави прибързани заключения. Щеше да е чиста загуба на време, ако хукнат след невинен човек.

— Ами ако е дал раницата на съучастник? Да не се окаже, че преследваме раницата, а не човека?

— Не — възрази Прийст.

Наклони се към него, позволявайки си да се приближи твърде много. Посочи ботушите. Само жена би забелязала обувките на мъж, помисли си. Потупа джоба на Тайлър, сякаш той ще разчете правилно сигнала; и в следващия миг той, естествено, го направи. Извади сгънатото фотокопие от „Макдоналдс“.

— Едни и същи ботуши и на двете копия. Той е нашият човек — промърмори Тайлър.

Съмняваше се дали въобще би се досетил да улови това.

— Това имах предвид — отбеляза Прийст самоуверено. И повтори: — Еднакви ботуши на двете фотокопия.

— Типът е сменил всичко, но не и ботушите. — Погледна Прийст: — Браво. Добра работа свърши.

— Благодаря.

Този път тя със сигурност се изчерви.

— Ще са ни нужни записите — обърна се той към охранителя.

— Вече са готови — информира го мъжът.

— Значи е в Чикаго — заключи Прийст.

Охранителят погледна Тайлър малко притеснено:

— Да продължа ли?

— Да.

Подаде на Тайлър още четири снимки. Запечатаното на тях не помогна да идентифицира заподозрения. Тогава охранителят посочи задния джоб на издирвания — от всички в кадъра само той беше хванат в гръб.

— Ето тук — посочи охранителят, сякаш е нещо изключително важно.

Тайлър се вторачи в джоба; Прийст стоеше все така почти облегната на ръката му.

— Прилича на бележник — изрази мнението си тя.

— Или разписание — предположи Тайлър.

Охранителят ги остави да се чудят още известно време и поглеждайки първо Прийст, после Тайлър, обяви:

— Ако питате мен, това е самолетен билет.

Докато препускаха през чакалнята на автогарата, този път Тайлър крачеше не по-малко енергично.

— Кое от двете летища избираш: „Мидуей“ или „О’Хеър“? — попита той.

— Разделяй и владей — предложи тя.

— Отивам на „О’Хеър“ — обяви той и погледна чакащите таксита.

— Можеш да прекараш цял месец на „О’Хеър“, за да изгледаш видеозаписите, направени само за един ден.

— Ще рискувам.

— Търсиш човек с черно кожено яке и джинси. Все едно да гониш вятъра.

— Черно кожено яке, джинси и тези ботуши. Освен това ще слезе от автобуса към летището — напомни й той. — Ако не е решил отново да се преоблече, значи сме го заловили. Може да ни отнеме два-три часа, но сме го заловили.

— Сега ли ще докладваш на онези от ФБР?

Зареденият вече клетъчен телефон на Тайлър звънна и той не успя да й отговори. Заслуша се и в следващия миг застина на място.

— Повтори! — настоя той.

Прийст също спря.

Очите му я пронизваха изпитателно, пълни с недоверие. Ако се съдеше по гузното й изражение, явно знаеше какво е чул Тайлър.

Тайлър затвори телефона и стисна зъби; очите му пламтяха.

— И си премълчала това?! — попита той.

— Щях да ти кажа… — Шепнеше, а долната й устна потрепваше. — Получих нареждане да не го правя, но…

— Северното жп обединение — заекна той. — Мъртвият мъж, онзи симпатяга с брадвичката и злия нрав е охранителен агент на твоята компания. — Изгледа я от главата до петите. — Знаела си го през цялото време, нали?

Четейки списание „Таймс“, все едно чака приятел, Алварес стоеше недалеч от охраната във фоайето на небостъргача на Парк авеню №471. Черната раница лежеше до него. Оглеждаше всички, които идваха откъм асансьорите, обслужващи от двайсети до трийсети етаж, защото знаеше, че там се помещават офисите на Северното жп обединение; следователно всеки от тях можеше да е служител там. Дебнеше точния поглед, точното лице, точната мишена. Не за първи път идваше тук, но се надяваше да е за последен. Вече притежаваше експлозива на Маккларън, така че имаше всички изгледи да реализира последния си саботаж. Нуждаеше се обаче от актуална информация за влака стрела, за да си гарантира успеха. Сегашният рискован набег в щабквартирата на неговия враг откриваше добри перспективи да се сдобие с въпросната информация, което би увеличило шанса за успех.