Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Карирана риза…

— И сини джинси, да — потвърди Маккафъри. — Обезпокоих Дон Маршал само защото съм абсолютно сигурен, че попаднахме на нещо. Двайсет и четири години работих за щатската полиция — добави гордо, — а после университетът ме грабна, вероятно защото съм един от малкото с две магистратури: по криминология и съдебни науки — похвали се той. — Никога не съм допускал, че ще преподавам, а я ме погледнете сега!

В голямата аудио-видеолаборатория, напоена с миризма на дезинфектант и изпълнена със стоновете и бръмченето на видео- и телевизионни монитори, студенти превъртаха на бърз каданс черно-бели заснежени образи, търсейки мъж с карирана риза и джинси. Тайлър се уповаваше донякъде и на късмет.

— Искам да видите защо ви повиках. — Маккафъри го отведе до един от мониторите, където на стоп кадър се виждаше застанал до билетно гише човек със скрито в сянка лице. Носеше широка карирана риза, сини джинси и работни ботуши. Тайлър се приближи с разтуптяно сърце.

Беше техният вагонен убиец. Не се съмняваше в това.

— Налага се да пътувам с твоя самолет — съобщи Тайлър на Нел Прийст от уличния телефон, защото батерията на мобилния му се беше изтощила преди час. Прехвърляйки „Жълти страници“, палецът му спря върху списъка от магазини за електроника, намиращи се в покрайнините на Чарлстън. Надяваше се да намери зарядно за кола за батерията на телефона, докато излиза от града.

— Ще ме извиниш — отвърна Прийст.

— Чуй: имаме човек, заснет от охранителна камера в Ефингам. Описание: карирана риза, джинси, работни ботуши; мърляв е, слаб, някъде малко над трийсет години — няма ясна картина на лицето му. Със сигурност може да е всеки, дори нашият заподозрян. Не е много, за да се твърди със сигурност, но джинсите са подгънати като маншети и са му големи. Има вероятност да не са негови.

— Къде е Ефингам? — попита тя.

— Минахме през него. На двайсетина километра от Джует. По дяволите, можел е да го извърви, да не казвам изкатери, да е зарязал колата и да е откраднал моторна шейна. Спирката на автобуса е пред „Макдоналдс“. Охранителната камера там е кодирана по време. Купил си е „Хепи мийл“ и е изчакал автобуса, което обяснява как го имаме заснет. По това време на деня автобусът е за Чикаго.

— И?

— Разполагаме с касетите от терминала „Грейхаунд“ в Чикаго. В момента ги преглеждат, като се съобразяват кога пристига автобусът, и ни очакват да отидем там. Това е четиричасово пътуване; по-малко от час с твоя самолет. — За момент се поколеба. — Чуй, знам, че искам много.

— ФБР знае ли? — попита тя, останала без дъх.

— Падна ми батерията. Няма да губя нечие време, докато не разбера, че сме по следите на нещо.

— Криеш от ФБР?

— Проследявам евентуална улика. Ще докладваме, ако или когато всичко изглежда сигурно. Самолетът, Нел, свободен ли е, или не? Ако не е, ще настъпя педала до ламарините и ще се надявам на най-доброто.

— Самолетът върви само в комплект с мен.

— Спор няма.

— Кое е най-близкото ви летище? — попита тя. — Ще се обадя на пилотния екипаж в Сейнт Луис.

Охранителната фирма, наета да пази гарата на автобусната линия „Грейхаунд“ в Чикаго, се оказа изненадващо опитна и сговорчива. В качеството си на човек от федералните власти Тайлър поставяше полицията нащрек, но цивилните се отнасяха към него като към бог. Черна лимузина с шофьор, предоставена от градските власти — своеобразен реверанс към Северното жп обединение — посрещна специалния самолет. На път за автогарата Тайлър показа на Прийст фотокопия на техния заподозрян, взети от видеоохранителните камери в „Макдоналдс“, както и на други трима съмнителни типа, двама от които заснети в близките до бензиностанциите магазини, а един — в магазин за оръжие в Маршал. На снимките се виждаше как мъжете плащат с кредитни карти, а Тайлър смяташе, че техният убиец е твърде умен, за да постъпи така, но нямаше нищо против да предаде и тези заподозрени на ФБР, за да ги проучат. „Да им подхвърля кокалче“, както се изразяваше той. Облеченият в памучна риза от оръжейния магазин тежеше над сто и трийсет килограма и не се вписваше в образа, който Тайлър бе изградил.

— Ще покажем тази снимка от „Макдоналдс“ на нашата госпожа Гом — обясни Нел. — Надяваме се да разпознае карираната риза на съпруга си.

— Вече те изпреварих. Маккафъри, от университета, изпрати това по факса на щатската полиция. Те ще осигурят кола да й я занесе.