Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— В град Джует — отговори полицаят. — На двайсетина километра западно от тук.

Те се намираха до малкото градче Кейси.

— Близо ли е до линията?

— Там минава трасето от Тер Хаут за Сейнт Луис. Джует е съвсем наблизо.

Едрият мъж изчака следващ въпрос, но такъв не последва.

— Да отида ли в Джует? — попита Прийст.

— Налага се да остана при това тяло. Защо не звъннеш на началник Маршал? Разпитай човека, който е съобщил за кражбата. Провери мястото, поискай да дойдат техници. Знаеш какво да търсиш. Отпечатъци в снега, кръв, захвърлени дрехи. Когато ги откриеш, не се впускай по тези следи. Дръж ме в течение. Съгласна ли си?

— Не работя за теб — уточни тя. — Ако реша, ще тръгна по следите.

— Но не сама — настоя той. — Униформен или детектив да те придружава на всяка крачка. Те имат правото да извършат арест, иначе всичко се обезсмисля.

— Ясно — промърмори тя не особено убедено.

— Ако искаме да заловим извършителя, ни е нужна всяка улика.

— Разбрах.

— Нещо още те тормози, а?

— Ти. Кой те постави начело?

— Аз — отвърна той и добави: — и федералните.

Прийст замълча, но очите й станаха по-студени. Хвърли поглед към замръзналото тяло и я обзе тъга и печал. Сякаш щеше да се разплаче.

— Преместили са го в Париж; Париж в щата Илинойс, не във Франция — каза Тайлър на Прийст. — Жертвата все още не е идентифицирана, но това може да се промени. В момента се размразява в морга там. В Париж се намира най-близкият патолог.

— Как да се промени? — попита Прийст.

Двамата стояха на черен път към сивкава фермерска постройка, отстояща на около километър и половина от градчето Джует. Нахлуването с взлом бе извършено там. Тайлър се присъедини към Прийст след разговора си с патолога, който нямаше намерение да започва огледа на трупа, преди да се размрази. Тайлър отпи от поизстиналото кафе, купено от автомата на бензиностанцията в края на пътя. Две коли на щатската полиция стояха със запалени двигатели.

— Вече знаем например, че мъртвият е бил пушач — намерихме пакет марлборо — продължи да я информира Тайлър. — Бивш морски пехотинец е, съдейки по медальона. Но по-важно е, че изглежда е носил и оръжие. Имаше прикрепен кобур на гърба, но оръжието — деветмилиметрово — липсва. Вероятно го е откраднал онзи, който го е разкрасил така. Не е някакъв бездомник. Остава без отговор какво е правил на товарния влак и как е бил убит. — Той сниши глас, независимо че наоколо нямаше никого. — Някой от вашите хора да е съобщавал за брадвар маниак, който се вози по вашите влакове? По тази причина ли те изпратиха тук толкова бързо, госпожице Прийст? — попита той.

— Защо в Париж? Защо не в… — Прийст смени темата с явното нежелание да му отговори.

Тя посочи фермерската къща и заговори с професионален, безизразен тон. Доловил промяната, Тайлър се запита дали не е защото тя просто не обича да е втора цигулка.

— Разговарях със стопанката — Мери Ан Гом. Твърди, че липсва чифт джинси. Има съмнения и за бархетна риза, както и за консерви храна. Наскоро рамката на прозореца била облепена с някакъв специален маджун и съпругът забелязал, че се е отчупил. Помолих техниците да третират мокрото помещение като терен на местопрестъпление. — И добави: — Не ми се сърди за следите по снега. Не аз ги проследих, а съпругът. Навлязох в гората по тях по-късно. Преди това ти звъннах според уговорката ни.

— И?

— Когато ми каза да тръгна по следите преди щатските, те послушах.

— И?

— Намерих следи от пресен огън: дупка в снега, навътре в гората. Вероятно от изгорени дрехи, защото имаше следи от плат, а не от хартия или дърво. Намира се на юг оттук, към Калното поточе. Съпругът се обадил на шерифа, а шерифът — на щатските.

— Трупът е паднал от влака и се е търкалял от изток на запад — припомни си Тайлър.

— Така е.

— Сега сме на запад оттам; следователно не мъртвият е откраднал дрехите.

— Съгласна съм.

— Този тип, без да знам кой е, вече не ми харесва — продължи Тайлър. — Нахлува в обитаем дом, гори улики. Изтъкан е от нерви и е умен — лоша комбинация.

— Госпожа Гом има две деца. Този тип е бил вътре в къщата й. Направо е потресена.

— Имаш ли деца? — попита Тайлър.

— Не е твоя работа. — После поомекна, сякаш се стресна от резкия си тон. — Не. А ти?

— Не. Не съм женен.

— И аз — каза Прийст.

— И какво правим сега? — смени темата Тайлър.

— Чакаме тези типове — посочи тя пристигащия ван.

Акър, местният ветеринар, докара четири хрътки. Бяха негови. Познаваше полицаите по малко име. Размениха няколко думи, после единият направи знак на Тайлър и издирването започна; кучетата вървяха напред.