Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Готова ли си да се обзаложим, че това е от консервата с чили? — обърна се той към Прийст, след като разгледа още по-внимателно и отблизо трупа.

— Както в товарния вагон ли?

— Фотографът ви носи ли полароид? — попита Тайлър двамата детективи.

— Фотографката — уточни жената детектив. — Аз съм. Да, нося. Оборудването ни е в колата. Ей сега идвам.

Местните пазители на реда никога не се радваха на намесата на федералните власти.

Прийст изглеждаше потресена. Нищо чудно. Мъртвият имаше ужасен вид: счупен врат и рамо, вероятно при падането от влака. Затова лежеше в странна поза, каквато човек вижда само при счупена кукла или при манекени, използвани за изпитания на удар с коли.

— Добре ли си? — попита той.

— Не — отвърна тя.

— Първият ти труп ли е?

— Да. Слушай, Тайлър…

— Да?

— Нищо… — Замълча, но очевидно искаше да каже нещо.

— Слушам те.

— Друг път.

— Добре. Твоя воля.

Щеше му се да обърне тялото, да потърси документи за самоличност; искаше отпечатъци от пръсти, име, история, следи, които да го насочват.

Искаше да залови извършителя.

— Това е нашият човек със секирата — обяви Тайлър малко прибързано, но убедено.

— Така ли мислиш? — попита тя.

Тайлър кимна.

— Това поражда още по-голям въпрос — продължи той.

Веждите й се стрелнаха нагоре: изчакваше обяснението му.

— Ако това се е случило на човек, размахващ секирата, как ли изглежда другият?

Едър щатски полицай се приближи към Тайлър и Прийст, седнали върху вкочанен дънер в очакване на сведенията от лаборантите. Разпитът на скиорката потвърди, че не знае нищо — докато карала ски, се натъкнала на този замръзнал ужас.

— Ти ли си Тайлър? — поинтересува се щатският полицай.

— Да, целият вледенен — кимна Тайлър.

— Имаш ли документ за самоличност?

Тайлър му показа документите, предоставени му от Лорън Ръкар, заместник-директорът от НКТС, който го нае. Полицаят ги разгледа и му ги върна.

— Искаш ли да поговорим на четири очи? — попита той, поглеждайки Прийст.

— Тя е от охраната на железопътните линии — обясни Тайлър.

— Нашите хора са попаднали на доклад и смятат, че ще те заинтересува.

Тайлър бе поискал да го осведомят за всевъзможни кражби или нахлувания в чужди къщи, защото знаеше, че укриващ се убиец е готов да открадне превозно средство, пари и дори провизии.

— Целият съм слух.

— Има доклад за нахълтване и вероятна кражба на дрехи.

— Мъжки?

— Не знам, сър. Шефът — сигурно вече си говорил с него — нареди да ти предам това и ако искаш допълнителна информация, да се свържеш с него. Толкова знам.

— На номера, на който звъннах снощи ли? В централата на щатската полиция?

— Търси началник Маршал.

Тайлър благодари на мъжа, който си тръгна, без да каже нищо повече.

— Ако се окаже нещо, по което си заслужава да се поработи, склонна ли си да действаш с мен? Да вземеш участие? — попита той Прийст.

Тя го погледна въпросително.

— Не смея да оставя това тяло — колкото и привлекателно да е — от страх тези типове да не объркат нещо. Нямам доверие на фермери от Айова, дори да са в сини униформи.

— Илинойс — поправи го тя.

— Няма значение. Който е направил това със замръзналия ни приятел, е оставил след себе си я косъмчета, я влакънца от плат. Бъди сигурна. Този труп ще ни помогне да приключим случая.

— Щяхме ли да седим още тук, ако не знаех, че е така?

— А и откраднатите дрехи ще ни насочат.

— Ще те държа в течение за всичко, което разбера — увери го тя.

— Всичко ли?

— Не ми ли вярваш!?

— Частен охранител, готов да защитава имиджа на компанията си — трябва ли да ти вярвам?

— Вероятно не — ухили се тя.

— Откакто дойдохме тук, изгаряш от нетърпение да ми кажеш нещо.

— Просто ми е студено, това е всичко.

— Не съм сигурен, че е всичко — възрази той. — Развълнувана си, неспокойна. Защо?

— Студено ми е — повтори тя. — Не съм облечена подходящо.

Посочи панталоните си: вълнени, но тънки.

Той кимна, но не й повярва. Езикът на тялото й издаваше нетърпение. Искаше да се отърве от него, но да го стори ненатрапливо. Тя се притесняваше от нещо.

— Офицер? — извика Тайлър към щатския полицай. — Мястото, където е влизано с взлом, наблизо ли е? Близо ли е до жп линията?

Предполагаше, че убиецът е скочил при следващото намаляване на скоростта на влака. Вероятно е извървял няколко километра, но едва ли е стигнал твърде далеч, преди да се зазори. Не и в този студ, не и във вида, в който Тайлър си го представяше. Не е изключено да е хванал по някой черен път. Колко ли далеч е стигнал?