Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Отново се напрегна. В този момент не мислеше за подканващите очи на Джилиан. Вниманието му привлече облеченият в униформа шофьор на лимузината. Алварес остави десетдоларова банкнота на масата и тръгна бързо към вратата. Прекоси улицата и застана до мъжа точно когато отключваше вратата.

Алварес измъкна двестате долара и ги напъха в ръката му. Неволно погледна към ресторанта и видя как Джилиан, засенчвайки очите си с ръце, гледа през прозореца.

— Извинете — подхвана Алварес и маниерът му нямаше нищо общо с държание на бездомник.

Шофьорът видимо трепна и тъмните му очи внимателно изгледаха Алварес, който бе сложил тъмни очила.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Звучеше като източноевропеец.

Алварес го хвана под ръка и продължи да тика банкнотите в шепата му. Шофьорът се съпротивляваше, но накрая видя, че това са пари.

— Слушай — продължи Алварес, — работата е много проста. Видях… пътничката ти и ако не греша… да, тогава можеш да ми помогнеш. Става въпрос за придружителки, нали?

— Слушай, приятел… — Шофьорът направи опит да върне парите.

— Не, не, не. Задръж ги, независимо дали съм прав, или не. Ако не греша, значи знаеш малко име и телефон, на който мога да звънна. Само това ме интересува. Никакви адреси, никаква лична информация. — Алварес погледна към хотела, все едно копнееше за нея. — Мениджърът й? Каквото и да е. Не искам нищо повече.

Шофьорът премисли:

— Аз само ги возя. Не знам с какво се занимават. Моята работа е да не знам с какво се занимават.

— Направи едно изключение — подкани Алварес. Напъха още по-решително парите в ръката на човека и прихлупи пръстите му. — Извънредни обстоятелства.

— Услугата е за изключително тесен кръг, приятел.

— Досещам се, само като гледам — увери го Алварес.

— Трябват ти препоръка, някой да те препоръча… Кръгът е изключително тесен.

— Господин Такимачи ми е поръчител — изстреля Алварес.

Добре си беше научил домашното. Такимачи се казваше човекът, за когото тя се погрижи втория път, когато я проследи.

— Името не ми е познато — излъга шофьорът. — А и щом имате поръчител, значи разполагате с всичко необходимо.

— Господин Такимачи не обича да споделя онова, до което е стигнал. Поне не това — уточни Алварес, накланяйки глава към хотела. — А и как да го вини човек?

Шофьорът мълчеше.

— Моля те — настоя Алварес. — Какво да правя като съм мъж? Казвам се Кортес — излъга той. — Завоевател съм.

Шофьорът се ухили.

— Потърси Гейл — посъветва той и даде интернет адрес.

— А телефонен номер?

— Поискай Гейл. Спомени Такимачи. Ще ти отговорят с имейл.

— В интернет?

— Тези хора са предпазливи — обясни шофьорът. — И ти би трябвало да си.

Алварес се изпоти от предупреждението. Не му се искаше да се забърква с нови проблеми. Кимна, доволен от напредъка.

Добра се до онова, за което беше дошъл. И все пак, обзет от моментна слабост, се върна в ресторанта. Видя, че чашата му с вино е отнесена.

— Върна се — посрещна го Джилиан с лукава усмивка.

— Не е бившата ми съпруга — отвърна той, посочвайки хотела.

— Добре.

— Тази жена ми дължи нещо. Всъщност, баща й, но това не е важно… По-скоро ще ме изпрати в болница, отколкото да си върне дълга. — Съчиняваше историята импровизирано и се питаше дали звучи правдоподобно, като си напомняше, че малките лъжи вършат по-добра работа от големите. — Току-що открих, че ме следят. Вероятно го прави бащата. Тази вечер не мога да се прибера вкъщи.

— Напълно разбираемо.

Гледаше го все едно е прозрачен, все едно очаква нещо подобно от него. Алварес се смути.

— Ще си наема стая в хотела. Но като те срещнах… Много ще ми е драго да имам компания, да видя познато лице, ако не си заета, след като приключиш тук. — Търсеше да се залови за нещо. Премаляваше му от нейния сънен поглед и я оглеждаше от главата до петите. — Ще ти бъде ли приятно? — Чудеше се защо лъже, че търси компания. Вероятно, за да отпразнува двата си големи успеха. Опитваше се да не си признае защо всъщност се стреми към нея — ако го заловят следващата седмица, никога вече няма да има такава компания.

— Съквартирантката ми и аз обикновено излизаме. Но няма да позволя да наемаш хотелска стая. Глупаво ще е.

Двойката от съседната маса ги слушаше. Алварес изгледа мъжа под око и онези се направиха, че не се интересуват от разговора им.

— Живеем на Шеридан скуеър. Жилището е малко и спим в едно легло. — Обърна се към мъжа на съседната маса и натъртено обяви: — И не както си представяте. — Отново погледна Алварес. — Ще измислим как да го уредим.