Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Как узна за трупа?

Долови, че от другата страна на вратата тя се облича. В съзнанието му нахлуха разсейващи го образи.

— Щатският патрул — отвърна той. — Ако щеш вярвай, но дежурният дори си записа номера на мобилния ми телефон.

— Двойно кафе с мляко — обяви тя. — Докато се върнеш, ще съм готова.

— В това градче? Едва ли ще се намери — възрази той. — По-вероятно е да открием „Дънкин донътс“.

Тя отвори леко вратата, застанала така, че да не види останалата част от тялото й. Фантазията му отново заработи.

— Сериозно ли говориш?

— С шоколад или с конфитюр?

— От онези с бадемите, ако имат.

— Чудесно се разбираме. Разполагаш точно с десет минути. Не си ли готова, когато се върна, тръгвам без теб.

— А защо не го направи досега? — провикна се тя след него.

Тайлър се обърна. Беше се навела напред и той зърна гладката й кафеникава кожа; вероятно повече, отколкото тя възнамеряваше да му покаже.

— Защо не тръгна без мен? — довърши тя мисълта си.

Направи опит да не се ухили, но по лицето му се появи усмивка.

— Десет минути — повтори той.

След по-малко от час, с празните чаши кафе всеки в своята кола, Тайлър и Прийст паркираха успоредно един до друг до прав участък от пътя, заобиколен от ниви и гора в далечината. Линейка и две коли на щатската полиция също бяха отбили от пътя.

Кристалният въздух ухаеше само на сняг — толкова чист и свеж, че всъщност ароматът не се усещаше, както чистата вода няма вкус. Единствените звуци се чуваха откъм гората: пробягване на катеричка, песни на птици, шум от малкото листа, упорито задържали се по клоните.

Приближаваха кошмара и за секунда на Тайлър му се прииска да се махне; от тук нататък нямаше да има вече връщане. Като човек, разследвал някога убийства, го знаеше. Труп. Окървавен вагон. Разгневен непознат, нахлул в лагер за бездомници, размахвайки секира. Убийствата винаги му напомняха за собствената му преходност, уязвимост, за крехкостта на живота.

Множеството следи от стъпки в снега ги поведе през рехава горичка. След десетина минути стигнаха до релсите и замръзналото тяло. Лежеше по корем.

В обширния район, очертан от щатските полицаи с жълта лента, се намираше и стадо диви коне. Мъж и жена без униформи — очевидно детективи — наливаха кафе от стоманен термос на двайсетгодишна жена, чиито ски бяха облегнати на дърво. Дирите от ските й подсказваха, че е минала съвсем близо до трупа, спряла е и сякаш не е повярвала на очите си. После бързо се бе отправила нанякъде. Виждаше се, че след няколко метра е повърнала. После беше паднала, изправила се и пак паднала.

— Карала е ски с мобилен телефон в джоба — посочи Тайлър на Прийст. Двамата все още се намираха далеч от трупа. — Важно е да разберем на кого друг се е обадила за случилото се. Откаже ли да говори, ще се наложи да поискаме разпечатка на разговорите й.

— Защо?

— Защото не знаем какво е правила тук — обясни той.

— Ще ни каже, че е било сутрешното й разгряване. Но виж къде се намираме. Можеше на ските да сме ти или аз. Да гледаме, да търсим. Нито е ясно какво е правила тук, нито коя е. А трябва да разберем. Това ни е работата. Нали не желаем медиите да се месят. Това само ще накара нашето момче да се окопае още по-дълбоко.

— Винаги ли си толкова параноичен?

— През по-голяма част от времето — призна той. — Но съм и нетърпелив. Това ми е от хубавите качества.

— Възможно е онзи със секирата да го е направил — прецени тя, станала изведнъж адски сериозна. — Кога ще видим трупа?

— Когато ни разрешат. — Тайлър посочи детективите. — Изплашена ли си?

— А трябва ли? — попита тя.

— Да. Секирите никак не са приятни.

Тайлър и Прийст проследиха стъпките по снега и спряха на няколко метра от замръзналия труп. Не ставаше въпрос за секира; освен ако не бе използвана тъпата й страна. Тайлър веднага забеляза проблема. Провикна се към детективите:

— Искам да погледна по-отблизо.

Прийст го погледна, все едно си е загубил ума. По-близо от това! — говореха очите й.

— О, боже… — простена тя.

— Не пипайте нищо — провикна се детективът.

Тайлър пристъпи към трупа и клекна. По окървавеното лице на мъжа имаше множество рани. Не приличаше на никой бой с ножове, какъвто Тайлър бе виждал. Кожата над окото беше разрязана и очната ябълка отчасти лежеше навън. Макар сега раната да бе замръзнала, очевидно от нея бе изтекло огромното количество кръв. Тайлър мислено си напомни да не прибързва със заключенията. Мъртвият беше едър — извънредно едър — и отговаряше на описанието за дърваря, което направи раненият гратисчия. Косата на мъртвия беше подстригана — вярно, преди доста време — но от професионалист, а не с градинска ножица. Не, този човек не беше гратисчия. Беше загубил много кръв от раните си и затова беше изключително блед. Обяснимо бе защо и товарният вагон бе така изцапан с кръв. Ала лицето му беше и изгорено. Тайлър се замисли за замръзналото чили.