Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Тайлър уреди да му донесат видеокасетофон в стаята и докато техникът се бореше с кабелите, си припомни разговора с Ръкар. Действително Северното жп обединение представлява подразделение на Северните железници и е напълно възможно, дори вероятно Уилям Гохин да не е бил в течение на текущите проблеми. Може би не е знаел, че Нел Прийст е била изпратена в Сейнт Луис, за да събере информация, която да запази в тайна. Тайлър обаче продължи да си мисли за Харолд Уелс: как е отишъл в лагера да търси определен човек — латиноамериканец; единственото описание, с което е разполагал. Ако отговаряше на истината — а беше твърде съмнително, като се има предвид източникът — това означава енергично издирване на човек. За кого, а и защо? Тайлър търсеше отговори именно на тези въпроси.

Репортерът на „60 минути“, със сако и вратовръзка, седеше на стола на шефа, а огромен портрет на Уилям Гохин му служеше за фон. Заглавието „Гохин се впуска“ и имената на продуцентите изпълваха лявата половина на екрана. Гласът на репортера — уверен и предразполагащ — напомни на Тайлър за човек, който седи на тържествена вечеря и говори през масата.

„Преди седем години Уилям Гохин, наследник на състояние, натрупано от тежкотоварни превози и един от шефовете на най-голямата в света компания за транспорт на пресни хранителни стоки, бе поканен да заеме виеш пост в петата по големина железопътна компания в страната. Пет години по-късно, след три успешни сливания и петстотин милиона долара, изхарчени за проучвания и развитие, господин Гохин оглавява най-печелившата транспортна компания в отрасъла. Новото Северно жп обединение е увеличило с трийсет и седем процента превозването на пътници в една иначе замираща индустрия. Превозът на товари също се е увеличил с впечатляващите сто и седемдесет процента. Откакто Гохин управлява корпорацията, цената на акциите на Северното жп обединение е скочила близо три пъти и се преценява, че са спечелени почти триста милиона долара. Някои гледат на този човек, чиято ръка сравняват с ръката на цар Мидас, като на евентуален кандидат за министерски пост или дори за вицепрезидент. «60 минути» откри Уилям Гохин в мансардния му апартамент в Манхатън в навечерието на пробния пробег на нов скоростен влак, наречен влакът стрела, който ще обслужва доходоносния североизточен край на страната. Влакът, истинско технологично чудо, построен с участието на френски и японски специалисти, ще развива почти триста километра, ще се движи по съществуващото трасе, като изминава разстоянието между Ню Йорк и Вашингтон само за два часа и половина. Самият Гохин вероятно ще осъществи това пътуване скоро, ако прогнозите на капацитетите са верни.“

Репортажът продължи четиринайсет минути. Тайлър изучаваше екранното присъствие на Гохин. Излъчваше сила и увереност, но не и прекалена арогантност. Беше от хората, които успяват да убедят избирателите да пуснат гласа си за тях. Лъхаше на богатство — волевите черти, посивяваща коса, тъмните вежди и подкупващите сини очи се допълваха хармонично от снежнобяла риза, вратовръзка с червени, сини и бели райета и шит по поръчка двуреден костюм. Човек си го представяше как управлява яхта, кара ски в Аспен, председателства благотворителна инициатива или крачи замислено напред-назад из Овалния кабинет. Очевидно разполагаше с всичко, включително и с разкошна дъщеря, завършила „Принстън“, и както репортерът уточни, заела мястото на първа дама в империята Гохин, след като майка й починала от рак на гърдата преди шест години. За Гретхен Гохин бяха отредени само една-две минути, но според Тайлър тя привличаше вниманието повече от баща си. Овладяна, леко непочтителна, почти флиртуваше с камерата. Разказа хвалебствени неща за баща си. Очевидно се чувстваше съвсем непринудено под лъча на прожекторите. И защо не, запита се Тайлър. Видът й на манекен дълго щеше да я задържи там. На двайсет и две години тя имаше невероятно богат баща и лице, способно да накара уличното движение да спре.

Портиерът на хотела прекъсна заниманието на Тайлър. Съобщи му, че е уредена срещата за пробата на смокинга. Тайлър извървя пеша няколкото преки до шивача, продължавайки да мисли за „60 минути“. Уилям Гохин не му приличаше на човек, който доброволно би дал информация, независимо дали го ласкаят, или заплашват. Тайлър търсеше обяснение за убийството на Хари Уелс, но съзнаваше, че му предстои трудна битка. Предпочиташе да се изправи пред шефа на Прийст — Кийт О’Мали — а не пред Гохин. О’Мали положително е знаел, че Хари Уелс издирва латиноамериканец по влаковете, пътуващи из Средния Запад. Дали Гохин възнамеряваше да го умилостиви, да омаловажи събитията от последните няколко дни? Тайлър допускаше, че Северното жп обединение използва агенти под прикритие. Бездомните представляваха риск за застрахователните компании; вандали, пътници, които не си плащат. Не би се изненадал от акции в депата и от спиране на влакове, за да търсят нарушители. Но нищо от това не обясняваше поведението на Хари Уелс в лагера за бездомници.