Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Предпочитам да заловя латиноамериканеца и да сложа край — подчерта Тайлър. — Не е излишно да знам кой е той, разбира се. Няма да навреди, ако съумеем да предотвратим акцията да се превърне в мащабно разследване на ФБР. — Сниши глас: — НКТС се стреми към това толкова, колкото и вашата компания. Задачата ни е да осигуряваме безопасността по жп линиите. Този тип ни създава само неприятности.

— Съгласен съм — кимна Гохин.

— Вие предложихте да включим ФБР, не аз — напомни Тайлър.

— Но бихме могли да го отложим с ден-два.

— Нека поговоря с О’Мали — каза Тайлър — да задвижим нещата.

Гохин се извърна и посочи тълпата.

— Разполагаме с агент, който би ви помогнал да го осъществите.

Тайлър се постара да различи човека, когото Гохин му сочеше. Отне му няколко секунди. Агентът се оказа жена. Позната жена.

От другия край на помещението Нел Прийст впи очи в Тайлър и кимна.

За момент му се прииска да се обърне и да побегне.

— Пристигнала си тук преди мен, разказала си им доколко съм ориентиран в обстановката и твоите хора са подготвили Гохин — изреди Тайлър. — Как се справям дотук с догадките, Нели?

— Не ме наричай така — възпротиви се тя. Черната коктейлна рокля й стоеше по-добре, отколкото шита по модел на моден дизайнер сватбена рокля стои на булка. — Аз настоях да получа тази задача. Помолих да присъствам тази вечер — обясни тя. — Исках да ти се извиня, задето премълчах за Уелс. Изпълнявах нареждания. Не знам дали ще ми повярваш, но това ме разкъсваше. Не ми беше приятно да не споделям информация с теб.

Стоеше съвършено неподвижно. Само гърдите й се повдигаха от напрегнатото дишане.

— Използва ме — отбеляза той.

— Не аз решавах.

— Нарича се възпрепятстване на правосъдието. Конспирация. — После добави: — Гохин иска да ме умилостиви. Да изкара, че всичко е в резултат на някакво объркване. — И подхвърли саркастично: — То и така си беше. — Погледна я изпитателно. — Мога да подскажа на ФБР да подведат под отговорност теб и корпорацията ти, Нел. И той го знае! Отново ме използва!

— Всички тук сме инструктирани да сътрудничим. Изглежда не четеш правилно нещата.

— Тогава ми разкажи за латиноамериканеца — настоя той. — Тук и сега. Кой е и защо Хари Уелс го е преследвал?

— За пръв път чух за някакъв латиноамериканец в лагера за бездомници.

Тайлър не й повярва.

— Слушай, Хари Уелс беше един от личния екип на О’Мали. Нарича ги „Отдел за откликване“. Или само „Отдела“ за краткост. С тях прочиства лагерите за бездомници, когато щатските власти или местното население не го правят. През лятото обикновено обикалят по влаковете. Проверяват ги наслука: гонят гратисчиите и ги арестуват за незаконно нахлуване на чужда територия.

— Насилници.

— По-скоро като морски пехотинци или наемници. Ако някой някога ги залови, тези типове никога — ама наистина никога — не биха казали кой им е дал нарежданията. Ще поемат всичко за своя сметка. Ще заявят, че са побойници, които действат самостоятелно. Трябва да ги видиш, за да ми повярваш.

— Чупят капачки на колене, а? — Тайлър се сети за сцепеното стъпало на бездомника. — Колко са?

— Седем-осем. Най-много десет. Не мога да потвърдя нищо от това, Тайлър. Само знам, че отделът съществува и всички сме наясно за какво се използва, независимо дали заповедите са писмени, или не.

— Латиноамериканецът — повтори той, продължавайки да храни съмнения спрямо нея.

— Кой знае какво се е случило? Може да е ограбил Хари предишния ден някъде по линиите. Да го е излъгал или Хари се е разгневил за нещо, което няма нищо общо със задачата му. Кийт О’Мали не ми спомена и дума за латиноамериканец. Нищо. Според мен не тълкуваме правилно нещата.

— И аз ли? — попита Тайлър риторично. — От мен да знаеш: хората от Съдебна медицина ще открият тъмни косми в товарния вагон. Хари Уелс беше с кестенява коса.

— Добре, натъкнал се е на този тип. Станало е грозно. Цялата работа е неприятна: да гониш гратисчии по товарните вагони.

— И според теб е само това? Случайна среща, прераснала в грозно насилие?

— Не разполагам нито с информация, нито с доказателства за нещо друго — отвърна тя. — А ти?

— Трябва да говоря с О’Мали — настоя той.

— Ще се постарая да го уредя. Къде си отседнал?

— В „Емпайър“. Но държа да го видя сега, тази вечер. Ще бъда долу, в бара на хотела. Уведоми шефа си, че ако се срещне с мен тази вечер, ще вдигна много по-малко шум. Почти съм сигурен, че нашият човек е пристигнал в Ню Йорк с определена цел и не е изключено твоята компания да е потенциална мишена. А и не изключвам възможността въпросният Хари Уелс да го е знаел и именно затова да е преследвал човека. Едва ли разполагаме с много време. Градът е голям и той има преднина.