Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Мини отпред, а аз — отзад. Какво толкова има да му мислиш? — учуди се Нел. — Или да се обадим на местните полицаи за подкрепление? Нали не си забравил, че имам право да арестувам във всеки щат — припомни му тя.

— С изключение на Луизиана.

— Имаш право, но за щастие сме в Илинойс. — Поколеба се и попита: — И тъй, отпред или отзад ще отидеш?

— Никъде. Не мърдаме оттук.

— Истинският Питър Тайлър да не е заключен в багажника?

— Истинският Питър Тайлър седи до теб. Онзи Питър Тайлър преди Честър Уошингтън. Онзи Питър Тайлър, който няма за какво да си връща. Нямам му зъб. Не търся да се заяждам.

— Звучи добре — предпазливо каза тя.

— Може би истинският Питър Тайлър няма да ти хареса.

— От това ли се боиш: че ако се промениш, няма да те харесвам?

— Вече съм се променил. А може и да не съм. Навярно отново съм си предишният.

— Затова ли не ме докосваш? — полюбопитства тя.

— Докосвам те.

— Обичам да спя с теб. Не ме разбирай грешно. Имам предвид съвсем различно докосване.

— Не искам да прибързвам.

— През декември се целунахме за пръв път — разсмя се тя.

— А ти не искаше да прибързваме, ето защо правим други неща.

— Които са приятни. Не искам да си мислиш, че искам само това.

— Прекарах четири съботи и недели тук с теб, в студа, а ти се чудиш дали искам да има нещо между нас. Чуй ме: Западен Илинойс не ми харесва чак толкова много.

Тайлър сподави усмивката си, но Нел го видя.

— Така е по-добре. Само не ми казвай, че новият Питър Тайлър няма чувство за хумор, защото това е едно от нещата, които обичам у стария Питър Тайлър.

Използването точно на тази дума го накара да я погледне изпитателно.

— Мислех, че ще бъдем внимателни с тази дума.

— Аз съм внимателна. Всъщност, писна ми да съм толкова предпазлива. С тази дума. В леглото. Когато и да е.

Раздвижване зад тях спаси Тайлър от отговора.

— Започва се — посочи той към алеята, където се появи последен модел фолксваген джета, и си погледна часовника. — Един и пет.

— Тръгна в обратната посока. Обръщай! Ще го изпуснем.

— Как ще го изпуснем? — изненада се Тайлър. — Знаем къде живее. Няма да го изпуснем.

Изчака колата да се отдалечи надолу по улицата.

— Какво, по дяволите, правиш, Питър? — ядоса се тя.

Тайлър отдалечи автомобила от бордюра и потегли право напред.

— Алварес пое в противоположната посока! — напомни му Нел.

— Прекарал съм два месеца в този град. Познавам го.

— Криеш ли нещо от мен?

— Защо ти трябва точно този човек?

— Дали не е заради извършените престъпления, как мислиш?

— Или?

— Шегуваш се, нали?

— Освен удовлетворението за егото ти, че си се заела да го хванеш и ще го хванеш ли? Какво друго? — осведоми се той и прокара големия автомобил през поредица от завои. Беше впила поглед в профила му. — Нел, тук разполагах с доста време, за да размишлявам.

— Питър, плашиш ме. Явно наистина си бил тук прекалено дълго време.

— За унищожение на собственост ли говорим?

— Собственост на стойност милиони долари — уточни тя.

— Но вие сте застраховани. Или те терзае изгубеният живот?

— Два — Гохин и О’Мали — напомни Нел.

— Той загуби трима. Северното обединение — двама — направи равносметката Тайлър.

— Какво точно се опитваш да кажеш?

— Казах ти: два месеца са прекалено дълго време.

— Така значи, оказваш се натясно и губиш разсъдък.

Зави наляво и спря колата. Озоваха се пред зелена поляна, паркинг и тухлена сграда.

— Къде сме? — попита тя.

— Прогимназията „Уестсайд“.

Тъмнозелената джета бе спряна на паркинга. Известно време Прийст не разпозна автомобила, но после попита:

— Това същият…

— Да — прекъсна я Тайлър.

— И преди си идвал тук — предположи тя, защото го познаваше.

— Има още три прогимназии. Общо са четири. Наречени са на четирите посоки на света. Само след седмица, най-много след десетина дни, вече знаех коя да наблюдавам, след като удари последният звънец.

— Защото?

— Бил ли си веднъж учител, оставаш учител завинаги — отвърна той шепнешком, рязко и сухо.

— Знаел си, че работи тук? — звучеше ядосана.

— Не, но „Уестсайд“ е най-близо до онази къща. А това е обедната му почивка.

— Говориш несвързано.

— За мен има смисъл.

— Това е същата джета — посочи Нел.

— Най-вероятно „да“ — кимна Тайлър. — Сигурно замества някой учител. Когато пристигна, учебната година бе започнала отдавна. Изглежда затова не го видях, макар да стоях пред училищата. Не е изключено да работи и в четирите прогимназии, в зависимост от това кога се нуждаят от него.