Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Със здравата си ръка Тайлър завъртя лоста на лебедката и по този начин повдигна кабела, като през цялото време го застопоряваше със зъбците. Отпуснатият край се показа, а кабелът се опъна и се издигна във въздуха на височината на кръста му. От тук нататък обаче не можа да помести лоста нито със сантиметър повече.

— Трябва ми помощ — обади се той.

Алварес мина през откритата площадка на прохода между локомотива и вагона. Накара Гохин да мръдне назад и отметна краищата на подовата настилка, за да види съединителното съоръжение. Поклати глава. Нищо. Предназначението на зъбния теглич беше да придърпа вагона по-близо до локомотива, за да се премахне опъна между тях и те да бъдат разкачени.

Двамата мъже хванаха заедно лоста, с който лебедката се затяга. Натиснаха с всичка сила, лебедката захапа още един зъб и не помръдна повече.

— Това не е добре — констатира Алварес.

Той и Тайлър седяха един срещу друг, стискаха лоста на лебедката, а от лицата им се лееше пот.

Алварес посегна към Тайлър, който инстинктивно вдигна ръце да се защити от удар. Но Алварес само измъкна уоки-токито от дрехата на Тайлър, обърна се и го подаде на Гохин.

— Обади се на машиниста. Кажи му да натисне спирачките, но леко!

— Никога — възпротиви се Гохин. — Ще ти се да избягаш, нали? — Погледна заплашително към Тайлър. — С този предател.

— Ще остана с теб тук — обеща Алварес. — На локомотива ще се качи той.

— Изключено! — възпротиви се на свой ред Тайлър.

— Млъквай! — кресна Алварес. Погледна към Гохин. — Обади се и му напомни чий е този влак!

Гохин вдигна устройството, представи се за по-сигурно два пъти и изкрещя:

— Натисни проклетите спирачки! — После добави: — Леко!

Машинистът натисна спирачките на локомотива и пътническият вагон се приплъзна напред. Двамата едновременно натиснаха върху лоста на лебедката. Алварес провери съединителното устройство. Усилията им бяха дали резултат.

— Още веднъж — обърна се той към Гохин, чийто вид показваше малко желание за сътрудничество.

— Хайде! — подвикна грубо Тайлър.

Гохин повтори заповедта. Вагонът се приплъзна малко напред. Кабелът се опъна още повече. Алварес провери съединителното устройство, установи, че езичето се повдига, и веднага започна да вади ключове. Вагоните се държаха заедно благодарение на лебедката, опънът в съединителното устройство бе охлабен.

— Имаш ли ключове? — попита той обезумял.

— Да — отвърна Тайлър.

— Бързо! Ето, онзи там! — От разстояние той показа на Тайлър кой ключ да използва. — Ти ще действаш от страната на локомотива.

— Няма да останеш във вагона — възпротиви се Тайлър.

Алварес си провери GPS-a.

— Нямаме време да се караме. Давай!

Тайлър скочи отсреща, затича се към панела и пъхна ключа.

— Мислиш ли, че печелиш, като правиш това? — извика жената към Алварес.

— Никой не печели винаги — отвърна Алварес.

— Тогава защо? — повторно извика тя.

Алварес, вече напъхал своя ключ, погледна Тайлър.

— Давай!

Двамата мъже завъртяха ключовете. Съединението се откачи, вагоните се разделиха, кабелът тутакси се скъса и просъска, прелитайки на сантиметри край главата и ръката на Алварес. Ако го беше уцелил, щеше да му отреже главата.

Вагоните се отдалечиха. Една крачка, един метър, десет метра. Лунна светлина обливаше пространството. Алварес стоеше прав, Гохин все още лежеше на пода, но и двамата ставаха все по-малки и по-малки в осветения вагон.

— Може би все пак аз печеля — изкрещя Алварес на Джилиан.

— Никой не печели — извика убедено тя.

Тайлър усети силата на рязък завой по трасето. Стабилизаторите на локомотива намериха центъра на тежестта. Той и жената гледаха как Алварес изчезва от вратата, прескачайки победения Гохин, който се протегна да му попречи, но безуспешно. Гохин се бореше да се изправи.

Минаха пет секунди. Десет. Движещите се вагони се люшнаха на една страна, позадържаха се така и се изправиха. Минаха петнайсет секунди. Отново се изправиха. Двайсет секунди. Двайсет и пет. Вагонът се надигна високо, залюля се първо на едната, после на другата страна и се заклати върху трасето по средата на дълъг, широк завой. Стоманените релси се натрошиха като сламки, а четирите вагона се забиха в море от тръстика, която се разхвърча на парчета под формата на облак на стотина метра над земята. Четирите вагона изтрещяха, устремили се право към река Сускехана. После, за един кратък миг се наклониха наляво, шасито и колелата щръкнаха нагоре сред мъгла и боклуци и Тайлър видя дъното на предния вагон.