Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Най-неочаквано някакъв малък черен предмет се издигна бавно към небето и полетя в нощта, подхванат от вятъра.

Продължи да се носи бавно, поклащайки се напред-назад, и се приземи върху тревата.

Алварес бе намерил раницата. Сега Тайлър схвана неговата привидно благородна постъпка да остане във вагона. Той беше избягал.

Предният вагон, изцяло преобърнат, бе причина останалите три вагона да спрат рязко, врязвайки се в него — кой катурнат, кой преобърнат, след като около триста метра се бяха влачили с трясък и скърцане след него. Най-после и те се успокоиха.

Стотици гъски се издигнаха над блатото и в красив полет се отправиха към небето, сякаш за да поздравят един парапланер.

Не след дълго машинистът отново натисна спирачките. Този път локомотивът постепенно намали скоростта и без никакви инциденти спря.

Майката на Нел Прийст притежаваше двуетажна дървена къща в предградие в Мериленд. Повечето от жителите му работеха във Вашингтон, докъдето пътуваха с влак. След два дни, зает от сутрин до вечер с интервюта, срещи с адвокати и разпити, Тайлър се превърна в национален герой, но все още беше бивш държавен служител. Лорън Ръкар му обеща след броени седмици да му предложи нова работа, но искал „да отмине шумотевицата“. Тайлър не очакваше събитието със затаен дъх.

От ФБР претърсиха мястото на катастрофата и извадиха тялото на Гохин. Намериха го сред останките на първия вагон; на около километър в гората, на изток от железопътната линия откриха и изоставен камуфлажен парапланер. Четирийсет и осем часа след инцидента все още нямаше никаква следа от Умберто Алварес. Вестниците изобилстваха с истории на направени от безброй държавни служители разследвания относно скоростния влак на Северното обединение, относно неправилно осчетоводяване, нарушения по поддръжката и злоупотреба с общественото доверие.

Прийст почука и влезе в стаята, където Тайлър четеше купчина вестници.

— Отиде ми пенсията — оплака се тя. — Ако си мислел да се ожениш заради парите ми, по-добре си потърси друга.

Тайлър, продължавайки да чете вестника, я осведоми:

— Съобщават, че О’Мали е убил Андерсен, адвоката на Алварес. Един от хората му сключил сделка срещу имунитет. Изглежда О’Мали се е опитал да сключи сделка с Андерсен, за да се споразумеят. На никого не му е ясно за какво, но не се получило и адвокатът гушнал букета. Човекът, който проговорил, бил част от хората, които трябвало да ликвидират следите и да подготвят офиса, за да натопят Алварес. Гохин и О’Мали са мъртви, така че никога няма да разберем със сигурност, но показанията на Джилиан Барстоу за дочутото във вагон-ресторанта на практика оневиняват Алварес.

— Имам усещането, че ти се дава още една възможност, втори шанс — изкоментира тя. — Ние имаме този шанс. В онзи вагон можеше да си ти с Гохин, нали?

Тайлър й хвърли поглед, изпълнен с щастие.

— Това е добре, нали?

— Много добре — съгласи се той. — Окончателно си загубих къщата, колата си, моя нортън, и работата си, но никога не съм бил по-щастлив.

— Най-много съжалявам, че скоростният влак така и не доказа качествата си. Гохин може и да е изтървал нещата извън контрол, но беше мечтател. Ще минат години, преди влакът да потегли отново, ако изобщо се случи, а това е в ущърб на всички.

— Ама какво пътуване беше — съгласи се той. — А и Алварес постигна желанието си: вестниците едва споменават технологията. Цялото им внимание е насочено към злоупотребата с властта.

— Жалко.

Седна на подлакътника на стола му, прокара дългите си пръсти по рамото му и посочи вестника.

— Мислиш ли, че ще се появи, след като репутацията му е спасена?

— На кого му пука?

— На теб. Обвиняваш себе си за това, Питър. Струва ли си?

— Трябваше да си спомня за този парапланер. Той положително си е спомнил. Мислех си, че се жертва. Какво, по дяволите, съм си мислел?

— Тогава го намери — насърчи го тя.

— Да бе. ФБР са пуснали петстотин души по следите му и не са открили нищо.

— Но те не знаят онова, което знаем ние.

— Какво знаем? — погледна я Тайлър.

— Ние се съсредоточихме върху това, какво е направил, а не как го е направил — отвърна тя уклончиво.

— Трябва ли да те моля?

— Откъде е намирал пари през последната година и половина? — насочи вниманието му тя. — Не ми беше хрумвало, докато не разбрах колко много съм загубила от акциите.

— Но все още си на работа. По-добре си в сравнение с някои от нас.