Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Нел Прийст му стана началник в ССО, а се носеха слухове, че я гласят за най-горния етаж. Няколко пъти тя летя до Чикаго през уикендите официално, за да контролира провеждащото се разследване, но не всичко между тях бе само работа.

Тя пристигна в петък сутринта с намерението да прекара един дълъг уикенд с Тайлър. Отдавна бе наела местен частен детектив за нощните смени, защото хранеше съмнения, че нещо ще се случи през малко натоварените часове в къщата, намираща се на средата на пътя. Нел седеше на мястото до шофьора и четеше на Тайлър списъка с вечерните филми от местния вестник. Всяка вечер в осем той напускаше поста си до осем сутринта.

По настояване на Ръкар един съдебен счетоводител в Комисията за ценни книжа доказа, че по време на дерайлирането на влаковете са извършени поредица сделки с акции. През последната година и половина седем сделки са донесли чиста печалба от 927 000 долара, включително 710 000 долара от акциите, продадени непосредствено след дерайлирането на скоростния влак. Всички пари са преведени в Англия, оттам на Бермудите и най-накрая в попечителска сметка на името на някой си М. Алварес, който понастоящем живее в Бенет Хаус, намираща се от другата страна на улицата.

— Ю Пи Ес — констатира Нел, раздвоявайки вниманието си между вестника и огледалото за обратно виждане на нейната врата.

Тайлър погледна в огледалото от страната на шофьора и видя куриер в униформа на Ю Пи Ес, който слезе от камиона си и тръгна към къщата. Куриерът, здраво нахлупил фирмената шапка с козирка, накуцваше леко.

— Колко куриери на Ю Пи Ес сме видели досега? — попита Тайлър.

— Не съм виждала нито един — отвърна тя, но досега не бе прекарвала делничен ден с него в Рокфорд.

— Така ли? Аз пък видях няколко пъти и винаги е един и същ. Пълен, с бакенбарди, пушач. Това не е той.

Прийст се понадигна, за да го разгледа по-добре, ала нищо в този мъж не отговаряше на описанието на Алварес.

— Може да е заместник. Нищо чудно твоят човек да е болен.

— По-скоро е онзи, когото търсим — уточни той, погледна си часовника и отбеляза часа „12:40 следобед“.

След като куриерът на Ю Пи Ес прекара повече от десет минути в къщата, Прийст попита:

— Той е, нали?

— Някои от тях са приказливи, но според мен е той.

— Дошъл е при брат си.

— Маскировката е достатъчно добра. Позволява му да идва и да си отива незабелязано.

— А накуцването? Алварес куцаше ли?

— Вероятно приземяването му с онзи парапланер не е било леко.

— Да се обадим ли за подкрепление? — попита тя.

— Наведи се — подвикна той и двамата потънаха в седалките.

Куриерът излезе от къщата, качи се в стария кафяв камион и потегли.

— Куриерската фирма продава камионите, щом навъртят определен брой километри — обясни Тайлър.

— Алварес си е купил такъв, боядисал го е като истинските и се е сдобил с кафява униформа.

— Възможно е — съгласи се Тайлър. — Знаем, че умее да се дегизира.

— Ами тогава защо седим тук и го оставяме да се измъкне? — учуди се тя. — Защо не го разпитаме?

— Чакахме толкова дълго, не пречи да почакаме още малко.

— Говоря с Питър Тайлър, нали?

Почти десет минути Тайлър следва кафявия камион на безопасно разстояние. С навлизането в кварталите изостана дори още повече.

Камионът навлезе в алеята пред двуетажна тухлена къща, а понтиакът го подмина точно в мига, когато шофьорът повдигаше вратата на гаража. Тайлър продължи по улицата и паркира от другата страна.

— Той е — потвърди Тайлър.

— Видя ли го? — попита Нел нервно.

— Не, но прибира камиона в гаража. Той е — размишляваше на глас. — Искаш ли да се обзаложим, че и преди е бил в онази къща, но не съм го забелязал?

— Ако ще започваш да се самообвиняваш, отивам да се разходя — заплаши тя. — Почини си малко.

Тайлър отмести за кратко очите си от огледалото за обратно виждане и я погледна.

— Съветът ти безплатен ли е?

— Ще ти се. — Нел едва се сдържа да не се усмихне. — Съветите ти идват в повече ли?

— Понякога.

— Ще го преживееш. А сега какво ще правим?

— Ще чакаме — обяви Тайлър.

— Защо?

— Случайно да обърна внимание колко е часът?

— Един без десет.

— Време за обяд — заключи Тайлър.

— Гладен ли си?

— Неговото време за обяд — уточни той.

— Твърде дълго се занимаваш с това. Никой не бива да провежда наблюдение сам в продължение на два месеца. Губиш представа за реалността, Питър Тайлър.

— Така човек разполага с много време за размисъл.