Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Гохин скочи над съединителното устройство, залови се за нещо, но загуби равновесие. Тайлър му подаде ранената си ръка и докато хващаше Гохин за китката и го изтегляне, се огъна от болка. За миг очите им се срещнаха, но Тайлър не видя никаква искрица в тях. Уилям Гохин изглеждаше мъртъв отвътре.

Тайлър побърза да премине през първия вагон-ресторант, усещайки отново как дясната страна на каросерията се надига под него. Повдигането и понасянето из въздуха на трийсет тона стомана пораждаше несигурно, нестабилно чувство. Вагонът едва започна да се успокоява и пак се надигна. Той буквално прелетя през следващата врата — Гохин тичаше непосредствено зад него — и се озова в един от вагоните, където до неотдавна седяха журналисти.

Навсякъде имаше следи от разлети питиета и се търкаляха книжни салфетки с логото на скоростния влак. Тайлър тичаше по коридора, а покрай прозорците се носеше сива горска мъгла. В далечината забеляза блато и предположи, че наблизо има река.

Още преди да настигне Алварес в началото на влака, Тайлър предусети намеренията му. Алварес беше повредил навигационната система на пътническите вагони. (Ако задните вагони не бяха задействали аварийните си спирачки, несъмнено и те щяха да се преобърнат.) Локомотивът обаче — толкова грижливо охраняван и внимателно преглеждан — никога не е бил предмет на плановете му. Ако Алварес се добере до задната част на локомотива, ще откачи останалите четири вагона и така те щяха да изхвърчат от релсите, но без да повличат локомотива.

Тайлър стигна до прехода между локомотива и първия вагон. Той и Купърсмит се бяха качили оттук само преди половин час. Задната врата на локомотива се отвори, жената, свита на колене, имаше уплашен вид. Алварес сякаш се готвеше да затвори тази врата и вероятно да я заключи.

Тайлър започна да вижда прохода като непреодолимо препятствие.

Двамата мъже се намираха на около два метра един от друг.

— Не затваряй вратата — извика Тайлър на Алварес. Гохин бавно се приближаваше. — Знам какво искаш да направиш и ще ти помогна.

— Ще му помогнеш ли? — заплашително изкрещя Гохин и се втурна напред, но Тайлър го удържа.

Гохин обаче не се предаваше. Тогава Тайлър се обърна и го повали: от удара в челюстта Гохин се строполи. Тайлър усети остра болка, но след никой друг удар досега не се бе чувствал толкова добре.

— Искаш да откачиш локомотива. — Тайлър викаше, за да го чува Алварес. — Стабилизаторите на локомотива са в изправност. Ще се обърне само ако го повлекат вагоните. — И добави: — Можем ли да оправим тези вагони?

Алварес направо зяпна.

— Не искаш да убиваш никого — напомни му Тайлър.

— Оставам в този влак — намеси се съвзелият се Гохин и се изправи на крака.

— И какво, ще държиш двата вагона заедно, докато аз завъртя ключа, та да ги разделя? Няма да стане — отвърна Алварес.

— Раницата ти е в мен. Хайде, съгласи се — настоя Тайлър.

Лицето на Алварес светна, но тутакси стана сериозен:

— Лъжеш. Просто се опитваш да ме накараш да не заключа тази врата.

— Не лъжа! — Тайлър срита Гохин през краката, предупреди го да не се изправя и бързо тръгна към първия вагон-ресторант. С известно затруднение прескочи плота на бара и започна да търси из шкафовете. Не намери раницата. Мина напред, осмели се да прескочи през откритото съединително устройство и отново провери зад бара. Един от шкафовете беше заключен. Огледа се с какво да го отвори и видя тирбушон. При първия му опит се огъна и той го захвърли. Погледът му попадна на пожарогасител; отскубна го от стената и веднага счупи ключалката. За щастие шкафовете във вагон-ресторантите не бяха така здраво укрепени като служебните помещения за техническа поддръжка. След петия удар се отвори. Вътре я видя. Прегледа съдържанието й: зъбен теглич, лебедка с лостов механизъм и кабел. Секунди по-късно отново застана пред Алварес, но този път държеше теглича. Със здрава кука накрая, металният кабел беше увит около лебедката с лостов механизъм.

Алварес си погледна часовника и излая:

— Закачи твоя край тук! — и посочи през прохода ръба на вагона.

Тайлър плавно отпусна кабела.

— Подай ми другия край! — извика Алварес.

Тайлър измъкна отпуснатия край, предпазливо пристъпи напред и много внимателно започна да се приближава към Алварес. Двамата мъже почти си докоснаха ръцете и Тайлър му подаде куката.

Тайлър закачи стабилно единия край на куката за железен ръб на пътническия вагон, а Алварес закачи другия край за задницата на локомотива.