Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Бил, губиш си разсъдъка.

— Не, вече съм го загубил — уточни Гохин. — Загубих я, Кийт. Тя настояваше да обявя публично за случая в Дженоа. Не ти казах… не можех да ти го кажа. Дойде време да платя, Кийт. Вече ми представиха сметката.

О’Мали понечи да каже нещо, но размисли. След миг обяви нервно:

— Трябва да проверя моите хора.

— Разбира се, че трябва.

Двамата се спогледаха.

Уплашеният О’Мали тръгна бързо към задната врата.

Алварес точно заключи стената хармоника, оставяйки Тайлър навън, и О’Мали излезе с прегърбени рамене и наведена глава от вагон-ресторанта.

— Всички да напуснат предните вагони — провикна се високо и повелително той, без дори да погледне човека. Позна униформата и това му беше достатъчно.

Алварес стоеше сам в прохода между вагоните и наблюдаваше в гръб О’Мали как припряно влезе в шести вагон и продължи по коридора. Току-що пропусна идеалната възможност. Беше си останал на мястото, при положение че никога не е бил по-близо до него, и не направи нищо.

Видя как О’Мали спря в средата на вагона, посрещнат от двама цивилни от охраната. При тяхното числено превъзходство Алварес сметна за неразумно да се запъти натам. Забърза към вагон-ресторанта, знаейки, че експлозията предстои всеки момент.

Забеляза Уилям Гохин, свлечен на кожен стол, с брадичка, опряна върху гърдите и потрепващи рамене. Гохин погледна нагоре озадачен; по лицето му пробяга колебание, но се надигна от стола и се стрелна напред. Алварес отстъпи настрани, препъна го и го притисна под крака си. Главата на Гохин се удари в бара и започна да кърви.

Алварес грабна бутилка шампанско и я вдигна над главата му. В този момент бе способен да го убие. Един-два добри удара и когато разчистят останките, никой никога няма да узнае, че този човек е загинал няколко минути преди инцидента. Алварес обаче свали бутилката.

— Дори аз няма да падна до твоето ниво.

— Бърт? — чу се женски глас.

Джилиан!

Тя се появи иззад ъгъла, където барът от неръждаема стомана опираше в стената. Бе седяла от другата страна на плота, скрита далеч от възбудената тълпа, която заплашваше да я смаже, докато се блъскаше да се спаси. Не желаеше да ги последва, отказа да тръгне и с него. Сви се отзад, където никой не можеше да я видя.

— Той не знаеше, че съм тук — обясни тя.

— Джили! — възкликна Алварес, изпитвайки непреодолимо желание да я отведе на сигурно място. — Трябваше да…

— Тук имаше друг човек — посочи тя към Гохин. — Разговаряха и аз чух всичко. — Изглеждаше уплашена. После повтори: — Бърт, чух всичко. Другият е убил твоя адвокат, Андерсен. Излишно е да правиш всичко това. Аз съм свидетел!

Гохин я погледна. Алварес не разбираше дали той се смее, или плаче.

Два ясни и отчетливи изстрела отекнаха като ръкопляскане. Алварес инстинктивно грабна бутилката шампанско, счупи я в ръба на бара и вдигна заострения й край като оръжие.

Тайлър не посмя да се опита да пълзи под влака. Може би Алварес бе успял в начинанието, след като е сложил експлозива; може би така се бе придвижил от единия край на влака до другия, без да го забележат. Тайлър не знаеше, но просто не бе в състояние да го направи.

Бореше се да се изкачи нагоре по стълбата към мястото, където се срещаха стените хармоники на прохода; ръцете му се хлъзгаха, главата му бе замаяна.

Под него, невидима, се намираше сивата кутия, лепната за свързващото устройство. Във видеозаписа се споменаваха седем минути. Погледна си часовника. Повечето бяха отминали: оставаше една минута.

— Отдръпнете се! — изкрещя силно той. Изчака малко и повтори да се разчисти района.

Измъкна пистолета си и стреля в ключалката на стената. Усети пареща болка в ръката, докато дърпаше стената хармоника и си помисли, че за капак на всичко е разкъсал мускул. Стената не поддаде. Тайлър изкрещя втори път и стреля отново в ключалката. Преградата хлътна и зейна.

Тайлър се протегна, за да я разтвори още, опитвайки ту с едната, ту с другата ръка, но лявата се оказа безполезна. Беше си докарал огнестрелна рана от рикоширал куршум. Загуби равновесие и се олюля към арката точно когато успя да се захване с дясната. Междувременно изпусна пистолета. Издрънча веднъж, падайки надолу, и изчезна.

Въпреки болката избута стената на прохода достатъчно, за да се промъкне вътре. Чувстваше се замаян и му беше зле.

Погледна надясно през прозореца на вратата към вагон-ресторанта и видя Алварес да държи счупена бутилка до гърлото на Гохин. На около метър зад мъжете във вагона имаше жена.