Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Раул посочи малкия екран, монтиран непосредствено под тавана. В този момент полугола жена се отрази в огледало. Гретхен Гохин обърна глава към камерата и каза:

— Никога не са ме молили за това. Обикновено добавям нещо… Някои мъже предпочитат определен вид, нали разбираш?

Мъж с гръб към камерата започна да я разсъблича бавно — първо свали сутиена и го пусна в краката си, после дръпна към коленете бикините й и ги избута надолу. Камерата безпощадно улавяше всичко до най-малката подробност. Последва уговорка за заплащането.

— Сумата беше изтеглена от кредитната ти карта, когато потвърдиха, че си в стаята — каза голата Гретхен Гохин.

Записът беше зле редактиран.

— Не говори за бизнес. — Друга корекция и отново същият кадър: — Не говори за бизнес.

Голата жена повтаряше нескончаемо тези думи пред камерата, а мъжът стоеше коленичил пред нея, с очи на нивото на чатала й.

Силуетът на Алварес се показа отново.

Тайлър се опита да си представи какво отвращение изпитва Гохин. Как би реагирал един баща? Човешкото тяло няма да оцелее, ако скочи при такава скорост, и Тайлър се чудеше дали мъжът е очаквал подобна участ.

Синтезираният глас на Алварес предупреди всички пътници незабавно да се придвижат до някой от четирите вагона зад втория вагон-ресторант.

— Който остане в или пред двата вагон-ресторанта, сам поема отговорност за безопасността си.

— Ще раздели влака на две — прецени Тайлър на висок глас, разбирайки, че Алварес е планирал да пощади живота на хората.

Раул натисна бутона и предната врата на вагона се отключи.

В същия момент панически бягаща пияна, истерична тълпа го повали и стъпка. Тайлър отскочи настрани, прикривайки се зад вратата. Протегна се, улови отпуснатата ръка на Раул и го издърпа настрани от стадото обезумели хора.

Човешкият поток изглеждаше безкраен. Най-после, слава богу, преминаваха през шести вагон, устремени към края на влака. Притиснат до стената, Тайлър постепенно си пробиваше път напред към тоалетната отвъд вратата, през която ужасените гости все още минаваха.

Той трябваше да стигне до предния проход. Разполагаше с не повече от пет-шест минути.

С излизането на Алварес и Джилиан от тоалетната видеозаписът започна. Времето на Алварес изтичаше. Никой във вагон-ресторанта не им обърна внимание; всички насочиха поглед към двата телевизора, провесени от тавана. Щом на екрана се появи голата жена, Алварес дръпна Джилиан за ръката — искаше не само да я отведе на сигурно място отзад, но и да й попречи да види записа. Тя обаче зърна тила му и обзета от силно любопитство, се закова на място.

— О, не — ахна тя. — Оставам за шоуто.

Алварес не можеше да се помръдне, но знаеше, че трябва да бъде преди всички при предстоящото лудо втурване към задните вагони, за да си осигури начин да използва парапланера.

— Доста работа си свършил — поклати глава Джилиан, с лице, изкривено от гняв.

— Хайде да се придвижим към задната част на влака.

— Не и аз.

— Напротив! — дръпна я той. Вече чуваше как собственият му изкривен глас отправя предупреждението. Всички присъстващи се обърнаха към него и в същия момент той разбра, че е прекалено късно.

Тълпата се разбяга панически.

Алварес я придърпа съм себе си. Тя се съпротивляваше с всички сили; докато се бореше да се освободи от него, лакътят на бягащ пътник я ръгна във врата и тя се сви от болка. Алварес я прикри с ръцете, а в това време крещящата тълпа се изниза край тях. Възненавидя суматохата; беше си представял организирано масово изтегляне назад.

Извъртя се, за да не го приклещят, и забеляза нагънатата като хармоника стена в прохода между вагоните.

Беше отключена. Отвори я.

Дали там имаше някой?

Тайлър отключи нагънатата като хармоника стена, отваряйки пролука. Надяваше се присъствието на Раул да се окаже полезно. Студен въздух прониза лицето му и навлезе в белите му дробове.

Разстоянието между двата вагона беше широко не повече от трийсетина сантиметра. Така или иначе някой се бе промъквал тук — било Алварес, било човек от охраната, и Тайлър искаше да разбере защо. Помръдна неуверено, промъкна се навън, протегна се и се хвана за дръжката на предницата на шести вагон. Пропълзя и погледна.

Точно под стената хармоника се намираше съединителното устройство, но той все още не го виждаше. Видя само черни кабели, опънати от единия към другия вагон. Предположи, че по тях тече информация и електричество, огледа ги оттук-оттам и за неговото непрофесионално око изглеждаха непокътнати.