Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Тя сръчно я заключи и двамата се озоваха в тясното помещение. Изглеждаше зашеметяващо: кадифена рокля, вдигната коса; очите й блестяха.

— Не им вярвам — прошепна тя, взирайки се в него.

Той разтвори ръце, двамата се прегърнаха и това веднага го накара да се почувства по-спокоен.

— Как стана?

— Не можах да ти обясня нито в ресторанта, нита в апартамента.

— Казвай бързо — настоя той.

— Щом прочетох статията във вестника, се обадих на полицията и ги уведомих, че съм те видяла. — Тя се опитваше да остане в прегръдките му. — По-късно този човек дойде. Каза ми, че ако предприема това пътуване, ако се кача на този влак, бих спасила стотици човешки животи. Уверих го, че не си способен да направиш това, в което те подозира.

— Но все пак дойде. — Той отпусна ръце. — Не го вярваш.

— Защо тогава ти си тук?

— Интересно е, нали?

— Свърши се, Бърт, това трябва да приключи.

— Никой няма да пострада. Никой, освен това копеле и компанията му.

Някой почука силно по вратата на тоалетната. Двамата се сковаха. Алварес посочи към устните си, а после и към нейните. Даваше й знак да отговори.

— Заето! — обади се тя.

— Извинявайте — прозвуча мъжки глас.

Дали беше федералният агент, когото видя? Или някой от бодигардовете на Гохин? Идвайки тук при него и отговаряйки на почукването, тя може би го беше спасила. Или заловила? Не беше сигурен в нищо.

— Не очаквам да ме разбереш — прошепна той.

— Толкова много лъжи — поклати глава тя. — Толкова много животи.

— Лъжите започнаха от тях.

— Слушам те — подкани го тя.

Той си погледна часовника.

— Вагоните зад вагон-ресторанта ще останат невредими. — И добави: — Иди там.

— Не — възрази тя, гледайки го в очите. — Няма да отида.

В настъпилата тишина Алварес осъзна, че скоростният влак е лишен от ритъм. Бяха ограбили душата на пътуващия влак. Бяха ограбили и неговата душа.

Погледна си часовника.

— Решавай с мен ли си, или не. Нямам време.

— Няма да отида в задните вагони — заяви тя. — Каквото и да направиш, го правиш на мен. Това не е решение на въпроса. Всичко друго, но не и решение.

— Това не е твоя битка.

— Няма никаква битка. Семейството ти е мъртво. С какво ще ти помогне това?

Алварес се засегна, но отвърна спокойно:

— Сравняваш ни сякаш сме в едно и също положение. — След кратка пауза я подкани равнодушно: — Решавай.

Джилиан го погледна, обърна се и отключи вратата.

В син костюм, шит по поръчка, и с вратовръзка на червени, бели и сини райета Уилям Гохин стоеше на малка импровизирана катедра в предната част на вагона пред скупчени микрофони и леко опиянена аудитория. Дейтлайн беше една от седемте видеокамери, предназначени да запишат събитието тази вечер. Върху гърба на всяка седалка имаше инсталиран малък монитор с течни кристали, който показваше лицето на Гохин в леко розово.

Гохин сърдечно поздрави почетните си гости. Съобщаването за още храна и пиене непосредствено след презентацията оживи публиката. Последвалите аплодисменти би трябвало да му кажат нещо за аудиторията.

— Преди да започна да отговарям на вашите въпроси — подхвана той, застанал между две привлекателни дами от Отдела за връзки с обществеността — искаме да ви покажем кратък видеозапис за тази удивителна нова технология, с чиято помощ се движи влакът стрела. Ще ви предоставим тази информация и в писмен вид; ще я намерите във вид на брошури, които сме оставили заедно с рекламни тениски във вагон-ресторанта. Надяваме се да ви е интересно и да се забавлявате. Видеото е само около пет минути. Пускаме го сега.

Отляво зад Гохин стоеше О’Мали. За да се предпази от ярката светлина на камерите, носеше слънчеви очила и изглеждаше съвсем отнесен. В дясното му ухо бе пъхната усукана жичка, а на лицето си бе лепнал мрачна гримаса.

Една от помощничките на Гохин говореше по мобилния телефон. Вниманието на всички беше насочено към видеоекраните. Нетърпението нарастваше, но екраните все още оставаха черни. Няколкото появили се проблясъка подсказваха, че тече запис, ала не се появяваше нито картина, нито звук. Перфекционистът Гохин се гордееше с презентациите си, запазена марка на Северното железопътно обединение. Настоящата кратка пресконференция бе репетирана неколкократно, а оборудването — проверено щателно. В тази кампания нямаше място за аматьорски изпълнения. Той леко извърна глава, за да подкани хората си спешно да отстранят проблема.