Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Така и така си го решил, давай.

Тайлър забърза напред.

— Ще поема девети вагон. Двамата вече проверихме служебното помещение в осми вагон. Остава много внимателно да бъдат огледани седми, шести и всички вагони напред.

— Ще ги огледаме — примирено обеща Купърсмит.

— Засега ще се съсредоточим върху задните вагони. Ако се наложи да минем напред и да разбутваме гостите, положението ще стане много деликатно. Не ми е ясно обаче какво може да е направил под вагоните.

— При тази скорост? — смая се Купърсмит.

— Има ли начин да стигне до електрониката там, долу?

Началникът по поддръжката се замисли. Лицето му помръкна.

— Ако наистина знае какво прави и разполага със схемите, е възможно да повреди модернизираните кабели. Но той не разполага със схемите, повярвай ми.

Тайлър не беше толкова сигурен, ала си замълча.

— А и все пак се движим с двеста и осемдесет километра в час. Няма как човек да оцелее и десет минути отдолу.

За Тайлър това беше все още възможност, която му предстоеше да провери. Не искаше да оставя никакво пространство на Алварес. Познаваше го.

— Ако намериш раницата, включи радиото и обяви, че си открил липсващата част. Ясно ли е?

— Липсващата част — повтори Купърсмит.

За такъв едър мъж той изглеждаше малко стреснат: лицето му се беше зачервило, а очите — поизпъкнали.

За пореден път Тайлър изпита облекчение, че Нел слезе от влака заедно с Гретхен Гохин. Имаше предчувствие, че Алварес се крие в девети вагон. В такъв случай влакът най-вероятно е обречен. Деветият, последен вагон, се намираше най-далеч от тълпата и затова представляваше чудесно място, където някой да се укрие. Тайлър се придвижваше бързо.

Купърсмит тръгна напред, за да изпразни задните вагони от всякакви пътници и да блокира преминаването от шести вагон към вагон-ресторанта.

Развълнуван и напрегнат, Тайлър влезе в девети вагон. Отиде до самия край, до заключената врата с брониран прозорец. Навън беше вече тъмно. От това място Тайлър не виждаше нищо. Обиколи вагона; опипваше последователно десетината манекени с човешки ръст, безразборно наслагани по седалките. Разтърсваше ги един по един, за да се увери, че вътре не се крие човек. Впрочем, размерът им не позволяваше някой да се мушне в тях. По-скоро Алварес навярно се бе облякъл като манекен.

Тайлър се впечатли от броя на манекените — истински режисиран маскарад, призван да впечатли медиите, за което плащаше, разбира се, Северното обединение.

Стигайки до предната част на последния вагон, на Тайлър вече му се гадеше, беше силно разочарован и започна да се съмнява в себе си. По метода на изключването прецени, че няма да намери Алварес скрит тук. Сега мислите му се насочиха към шаситата, където бяха открили истински тайник. Дали по време на изтощителното търсене той не ги бе заблудил някак? Ами ако Алварес е възнамерявал през цялото пътуване да остане извън влака? Тайлър си погледна часовника. Времето направо летеше. Влакът се движеше с пълна скорост. Нямаше никаква причина Алварес да изчаква. Колкото повече отлагаше, толкова по-голяма бе вероятността да го заловят.

Едва на третия опит Тайлър попадна на ключа, с който да отвори помещението за техническа поддръжка. Взря се в празното пространство пред себе си; още по-обезкуражен, дръпна разделителния панел към вътрешната част. На пода пред него, завряна в ъгъла, лежеше черна раница.

— О, господи — прошепна Тайлър, останал без дъх.

Циповете на раницата не бяха заключени, макар от тях да висеше малък катинар. Това му подсказа, че Алварес е бързал и е оставил раницата така, защото най-вероятно не е очаквал да бъде намерена. Куражът му се възвърна. Разтвори раницата и я претърси. Първо извади най-обемния предмет — торба с размери на спален чувал. За да му пази топло под този влак, реши Тайлър. „Дали това значи, че той все още е във влака, или под него?“, чудеше се той. Друг доста голям предмет беше кашон с размери, достатъчни да побере манекен, но без пластмасовата глава. Намери още скоч, найлонови връзки, дълъг кабел, лепило, чифт батерии и лаптоп. Нямаше обаче никакви експлозиви, никакви взривни вещества, нито следа от GPS устройства.

Тайлър насочи вниманието си върху компютъра. Опита се да го включи и никак не се изненада от появата на вход с парола. Навярно някой компютърен гений от службите на ФБР би успял да я пробие, но за него беше ясно като бял ден, че е безполезно да губи време в напразни опити. Отново го обзе паника: Алварес беше във влака и действаше.