Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Слава богу, със себе си носеше всичко необходимо: дигиталната видеокамера, компютърната карта и експлозива на Маккларън. Но раницата, сега застрашена, беше също негов ценен атрибут при бягството. Този проклет фенер за главата промени хода на събитията и сега нещата вървяха на зле. Ако намерят раницата… мислеше си той, търсейки друг начин да се измъкне от влака.

Сега времето беше всичко.

Манекенът бавно обърна глава, след като човекът в нея бе сигурен, че вагон номер осем е празен. Бързо взе манекен на дете от съседната седалка и го сложи на своето място; после забърза по коридора към вагон номер седем.

Моментите, когато се движеше облечен като манекен, бяха най-рискованите. Беше си приготвил няколко отговора, ако го спрат: „Това е част от шоуто, но не казвайте на никого!“; „Охрана под прикритие, моля не ме издавайте“. Но ако попадне на истинската охрана, никак нямаше да е весело.

Забърза към тоалетната. Там съблече костюма на манекена и остана по черни панталони, бяла риза и вратовръзка. Върху ризата закачи най-важното — идентификационния бадж на ССО, който поне отдалеч сполучливо имитираше оригиналния. Пред охраната обаче този номер нямаше да мине и при тази мисъл той силно се изчерви — нещо твърде нежелателно в момента.

Използва ключовете, откраднати от Северното обединение, за да отключи контейнера за смет в тоалетната, и пъхна вътре костюма заедно с двете пластмасови половинки от главата на манекена. При необходимост щеше да го използва отново. С така промененото си облекло беше по-лесно да се движи из влака. С всяка нова стъпка от плана си чувстваше приближаването на края. Обзе го напрежение. Знаеше, че следващите минути ще му се сторят дълги колкото човешки живот, може би колкото много човешки животи, ако нещата не се подредят.

Преоблечен като охрана, Алварес пресече седми вагон, вървейки по празния коридор; странните манекени надничаха зад гърба му. Насочи се право към служебното помещение. Отвори го, отвори и преградата в дъното и бързо влезе вътре, затваряйки обратно преградата.

Тук фенерът за глава щеше да му помогне. Без него сега щеше да работи в сивия мрак само на светлината от процепа под вратата и индикаторите в зелено и оранжево от пулта на компютъра. Без затруднение свърза видеокамерата си към аудио-визуалната система на влака. Времетраенето на видеозаписа зависеше от това, доколко стриктно Гохин ще спази протокола. Касетата можеше да поеме още десет минути запис. Очакваше се Гохин — човек, маниакално придържащ се към протокола — да поздрави гостите си, когато влакът стрела пресича река Делауеър, подражавайки на Джордж Вашингтон и напомняйки за американските способности и слава.

След това, както беше репетирал, той развинти и махна предната пластина на GPS навигационното устройство — метална кутия с размери на книга. Отвори верижната платка — кремава плоча с десетина сиви чипа и други по-малки платки върху тях, всичките свързани с фини, лазерно изтънени сребърни нишки.

Красивата конструкция, разработена в Северното обединение, за него представляваше само усложняващ фактор. Тук имаше не една, а три GPS платки, монтирани в легла една до друга в средата на голямата верижна платка. Ако първата GPS платка не сработи, следващата поема функциите в рамките на не повече от секунда. В случай че системата се базираше само на една платка, не беше нужно Алварес да я заменя с друга. Системата щеше да се срине. Но сега, при наличието на три свързани платки, той извади втората и я замени със своя, програмирана да заблуди стабилизаторите на вагона и същевременно да подаде грешна информация към компютъра на локомотива, че и трите GPS платки функционират нормално. Подменената нова платка заработи точно както другите две. Командите за навигация на вагона нямаше да бъдат предадени към третата платка, изпълняваща ролята на финална отчитаща карта. И най-важното, който и да погледнеше таблото, не би забелязал разликата, не би установил размяната. При проверка всичко това щеше да остане неуловимо. Всъщност истинските различия между платките бяха няколко. Платката на Северното обединение бе програмирана конкретно за този маршрут на влака — да отчита и коригира работата на стабилизаторите, когато вагоните навлизат с висока скорост в завоите, а платката на Алварес беше празна — нейната GPS памет беше изтрита, но тя щеше да изпраща на локомотива сигнали, че всичко функционира нормално. Без предварително програмиран маршрут тя няма да контролира стабилизаторите и да подава информация за предстоящ завой. И още: щеше да измести стабилизаторите, ако влакът намали скоростта си с десет километра в час, по този начин центърът на тежестта щеше да се премести и вагонът ще дерайлира. Ала върховното постижение на Алварес беше компютърният вирус. Този вирус се разпространява върху диагностичния порт за данни и поврежда последователно всяка от GPS платките, като съобщават на сървъра, че функционира безпогрешно. С монтирането само на тази платка той срина цялата навигационна система и на вагоните, и на локомотива.