Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Вторият вагон беше за медиите. Изпълваше го шумно боботене на гласове и нещо като откъси от едва доловими разговори. Някои бяха извадили лаптопите си и вече проверяваха Интернет връзката. Тълпата изглеждаше по-жизнерадостна отколкото във VIP вагона.

Тайлър проявяваше силно нетърпение. Не само беше убеден, че Алварес се е качил във влака, но и че съвсем скоро ще последва саботаж. Какво ли ще бъде усещането при дерайлиращ влак стрела, когато е достигнал максимална скорост? Отлагането на този момент увеличаваше риска за Алварес. Колкото повече изчакваше, толкова по-голяма вероятност имаше да го заловят и да осуетят плана му.

— Колко остава, докато пресечем река Делауер? — попита Тайлър.

Всичките предишните дерайлирания се бяха случили в отдалечени местности или около голям завой. Сега обаче имаше много малко подобни терени — само няколко в северния участък. Затова Тайлър допускаше, че Алварес изчаква прекосяването на някой мост.

— Двайсет и пет — трийсет минути — отвърна Купърсмит.

— Коя е реката северно от Балтимор?

— Сускехана.

— На какво разстояние сме оттам?

— Още петнайсет. Нека кажем четирийсет и пет, петдесет минути оттук.

За това кратко време Тайлър трябваше да намери Алварес, да разкрие плана му и да спре планирания саботаж. Започна да му се гади.

— Този влак е твърде бърз — констатира той.

— Нали? — потвърди Купърсмит с гордост.

Стигнаха до първия вагон-ресторант; беше претъпкан. Изглеждаше направо невъзможно да го прекосят.

Тайлър спря Купърсмит и дръпна мъжа пред него. Говореше внимателно.

— В кой вагон бе намерен манекенът?

— В седми.

Тайлър понечи да сподели предположението си с Купърсмит, но се отказа.

— Трябва незабавно да проверим служебното помещение в седми вагон.

— Защото…?

— Дали някое от твоите момчета не е изиграло номер на охраната?

— Не съм чул подобно нещо, дори и да се е случило! — отговори Купърсмит.

Провирайки се между пиещи шампанско мъже, почти стигнаха до вагон-ресторанта. Тайлър каза:

— Но някой би ли се изкушил за такъв евтин трик при това толкова важно пътуване? Какви са тези истории с манекена и служебното помещение?

Купърсмит сви рамене:

— Не и ако иска да си запази работата. Ще разбера кой е и вече го виждам как си купува билет за вкъщи.

— Мисля, че знам кой го е направил — продължи да се промъква сред тълпата Тайлър.

Купърсмит се спря.

— И дори знам защо — добави Тайлър.

Погледна назад към прохода между вагоните и забеляза как О’Мали обсъжда нещо с двама от хората си.

— По-добре да побързаме — подкани Тайлър.

— Всичко това се прави заради шоуто, така ли? — задъхано попита Тайлър.

Току-що бяха минали през втория вагон-ресторант и навлязоха в първия от четирите вагона с манекени. Някои от гостите все още се навъртаха тук. Двама от хората на Купърсмит стояха на първия ред. В поутихналата обстановка Тайлър и Купърсмит най-после имаха възможност да говорят, без да е нужно да крещят, за да се чуват.

— За манекените говориш, нали? Отделът по сигурността ги наема от едно място в Детройт. Както знаеш, НКТС изискват от нас да слагаме по половин дузина във всеки вагон по време на теста за безопасност. Тази блестяща идея е на някой от рекламата. Търсил е впечатляващ ефект, предполагам. На мен обаче ми се струва тъпо. Е, все пак съм присъствал на всички тестове.

— А как стои въпросът с новата технология за скоростните влакове? Чух разни слухове, но предпочитам сигурна информация — смени темата Тайлър, насочвайки се към края на вагона. — Седми е следващият, нали?

Купърсмит кимна утвърдително. Доловил нетърпението на Тайлър, го пусна да върви първи напред и заговори иззад гърба му:

— Нуждаехме се от система, съобразена с липсата на специални железопътни линии за високоскоростните влакове, с каквито разполагат в Европа. Високата скорост изисква солиден фундамент под линиите, който е от особено значение при завоите. Не е достатъчен само насипът. Често се налага да се увеличи радиусът на завоя, иначе има опасност влакът да изхвърчи от релсите. А сега няма начин как да променим профила на трасето. Просто няма място. Това именно ни спъваше от двайсет години.

— А как е с новата технология?

— Гохин използва съществуваща система, при която — най-общо казано — вагоните се захващат за релсите. Нещо подобно прилагат в Япония и Европа, но Гохин я доразви. Начална версия на тази технология се е използвала в Америка още през шейсетте години на миналия век по трасето Бостън — Ню Йорк. Сега системите изцяло се контролират от GPS технология. Не достигаме скоростите на Европа или Япония дори и със стабилизатори — както ги наричаме — но така или иначе увеличението е повече от два пъти.