Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Имаме нещо като проблем — съобщи той.

— Досетих се. О’Мали нареди да бъдат проверени по списък имената на всички гости.

— Лежал е в импровизиран хамак под вагон-ресторанта. Бог знае откога. Очевидно е успял да премине през проверките на охраната в „Раритан“.

— Не е възможно. Аз наблюдавах по-голямата част.

— Скрил се е в пространството под вагона. Някой е трябвало да пълзи под вагоните, за да го забележи.

— Изчезнал ли е?

— Може би — отговори Тайлър. — Или е някъде вътре. Сред гостите на коктейла.

Прийст вдигна глава към прозорците, където се виждаха и куклите манекени, и лица на гости.

— На всички раздадоха специални лентички за гости — обясни тя и посочи лилавата, закачена на ревера й. — Дори на Гохин. О’Мали го реши в последния момент. Каквото и да знае Алварес за нас, няма начин да знае за лентичките.

— Гостите са много. В този момент може да е сред тях.

Тя отново вдигна глава и я поклати:

— Не вярвам. Избягал е — отсече тя. Погледна към тъмния тунел. — Разбрал е, че сме разкрили присъствието му и е изчезнал — завърши тя почти убедително.

— Трябва ми такава лентичка — каза Тайлър.

— Не знам как да ти набавя. Предвидени са за всички, но се дават по списъка на гостите. Нареждане на О’Мали.

— Дай ми твоята — настоя той. — Ще им обясниш, че вероятно е паднала. Ще започнат да я търсят, но така ще спечеля време.

Тя свали лентичката и му я подаде с угрижено лице.

— Вече минахме отдолу — повтори той, — но нека го направим отново. Ти тръгваш отпред и се придвижваш назад. Аз тръгвам от последния вагон и ще се движа напред.

— Нашите хора сега претърсват влака, проверяват всеки гост по списък. Това не е добре за теб. Повечето вече те познават по лице — предупреди го тя. — О’Мали ще нареди да те изгонят.

— Строго погледнато, няма право. НКТС разполага с всички основания да е тук. Може само да ме забави, да ме въвлече в разговор, да ме държи под око. Но виж каква е тълпата наоколо. Ще се оправя. Какъв е графикът?

— Влакът тръгва след десет минути.

— Ще забавят ли старта заради случилото се?

— О’Мали вероятно ще се опита. Гохин обаче няма да го допусне. Влаковете тръгват навреме. Политика на компанията.

Тайлър погледна тъмните й очи и усети как гърлото му се сви. Никога не бе предполагал, че ще изпитва такива чувства към нея.

— Искам да те целуна в момента — промълви той, — но не мога.

— Определено не може — съгласи се тя, поруменяла.

— Докато пазиш Гретхен Гохин, пази и своя гръб — посъветва я той. — Много е красив.

— Не е нужно да споделяш всичко, което мислиш — отвърна тя ухилена, обърна се и забърза към влака.

По високоговорителя на гарата съобщиха: „Всички гости, които желаят да останат в Ню Йорк, моля да се насочат към платформа седем“. За първи път Тайлър разбра, че във влака наистина ще има доста хора. Тълпата намаляваше, повечето пътници се насочваха към вагоните. Зад локомотива се показа VIP вагонът, после втори пътнически вагон за пресата и медиите; следваха два вагон-ресторанта с отворени барове. Зад тях — четири вагона със специално изисканите от НКТС манекени за тестване при катастрофи. В първия от четирите вагона с манекени имаше отделени места за двама човека от поддръжката на Купърсмит.

Тайлър, със закачена лилава лента на гащеризона и с наведена глава вървеше между редовете на последния вагон с манекени и сновящи гости. Изучваше подробно обувките на хората — надяваше се точно това да е онази част от облеклото, която ще му помогне да различи Алварес. Търсеше ожулени или мръсни обувки и боти. Разглеждаше лицата им от разстояние, та да не го видят и запомнят, защото допускаше, че някои от гостите са охранители, облечени в костюми.

Внезапно няколко души се втурнаха към прозорците и започнаха да се надвесват навън, протягаха се и се навеждаха, за да видят нещо. Тайлър също хвърли поглед нататък. Уилям Гохин, целият почервенял от гняв, държеше здраво за раменете дъщеря си Гретхен. Тя се дръпна назад и се опита да му се изплъзне, за да се качи на влака, но Гохин й препречи пътя. Не беше просто спречкване, а истинска битка и нито бащата, нито дъщерята имаше намерение да отстъпи. Вагоните, достатъчно шумоизолирани, не позволяваха на Тайлър да чуе какво точно си казват, но със сигурност не беше мило. Съвсем очевидно Гретхен искаше да се качи на влака, а Гохин не й позволяваше. Тайлър забеляза как Гохин направи знак и момент по-късно охраната беше на мястото. Гретхен крещеше на баща си и този път гласът й се чу през отворената врата и във влака: