Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Беше премислил всеки етап от работата, която го чакаше.

Когато Гретхен Гохин беше представена на тълпата от баща й, Алварес долови името й и се запита дали и тя ще участва в пътуването; вече познаваше тази жена от апартамента в хотел „Плаза“. В този кратък миг на разсейване изгуби равновесие, завъртя се надясно и прикрепената към главата му лампа, за да е готов за каскадата в тунела, падна. За такъв малък и лек предмет падането се оказа доста шумно — първо тупна върху транспаранта, с който Алварес се прикриваше, а после се изхлузи към чакъла.

Алварес затаи дъх и се заслуша.

— Томи — дочу той от слушалката в ухото си, — Кийнан се обажда.

— Какво има? — чу се гласът на радиодиспечера.

— Нещо току-що вдигна шум тук, под втория вагон-ресторант. Чух го. Да проверя ли, или ще изпратиш човек от поддръжката?

Сега Алварес чу и естествения глас на човека, понеже охранителят се беше приближил до вагон-ресторанта по платформата.

— Стой на платформата, Кийн. Ще накарам техниците да погледнат.

Поддръжката! Алварес се напрегна и мислено се наруга. Имаше голяма вероятност техникът да пропълзи под вагона, за да го огледа. Грижливо боядисаният в сребристо транспарант, който разгъна за прикритие под себе си, можеше и да не се види при оглед с огледало под вагона, но обезателно ще го забележат, ако човек пропълзи отдолу. Налагаше се или да изостави, или да ускори плановете си. Разполагаше само с няколко секунди да вземе решение. Ала независимо от всичко трябваше да се махне изпод този вагон. При това — бързо.

Купърсмит се беше усамотил с Тайлър в машинното отделение, когато диспечерът му нареди да изпрати един от хората си да провери какъв шум е чул човек от охраната. Той изпълни задачата с огромна неохота.

Уилям Гохин почти завършваше речта се. Купърсмит разпореди на един от двамата си подчинени да види какво става, но Тайлър поиска и той да отиде.

Това раздразни Купърсмит още повече; изведнъж се почувства длъжен да участва лично в проверката. И така, тримата слязоха от локомотива и тръгнаха в мрачното пространство между влака стрела и пътническия влак на „Амтрак“ на съседния коловоз.

— Вероятно е някакво втечняване — предположи Купърсмит.

— Сигурно парче лед — съгласи се техникът. Казваше се Деулф, говореше с френски акцент и вървеше малко по-бавно от двамата.

— Всеки конденз, който се образува под вагон-ресторантите, замръзва по пътя и после се разтопява. Французите ни предупредиха, че става така.

— И аз не повярвах, когато за пръв път чух за лед през август — сподели Деулф. — Прозвуча ми налудничаво.

— Налудничавото е, че ни тормозят за това сега — изсумтя Купърсмит.

От другата страна на влака се чу шумно ръкопляскане.

Тримата спряха пред втория вагон-ресторант. Купърсмит посочи прикрепените към вагона малки метални платки с изписани на английски и френски данни за свързващите места, ръчното управление и местонахождението на бутоните в случай на авария.

— И най-ужасното е, че всичко е двуезично по този влак — продължаваше да негодува Купърсмит.

— Така е — съгласи се Деулф. — Трябваше всичко да е на френски — подразни го той.

Тайлър продължаваше да се притеснява да не би някой от охраната да го види и разпознае. Стоеше нащрек за евентуални усложнения. Сред нахвърляните боклуци видя как едър плъх притича изпод влака стрела и се шмугна под композицията на „Амтрак“. Зад тях видя следите от стъпките, оставени от тях тримата по прахта. Проточваха се от локомотива до мястото, където стояха.

Купърсмит напъха ключ с необичайна форма в дупка в рамката на вагона и отвори вградената вратичка.

— Фредо — нареди той на французина, — провери за лед или локвичка вода.

— Защо не го направи новият ни приятел? — предложи Деулф, убеден, че Тайлър е нов техник, както Купърсмит го представи.

— Ти ще влезеш отдолу — погледна го строго Купърсмит. — Трябва да докладвам на диспечера, че сме проверили.

Деулф коленичи и пропълзя под вагона.

Тайлър чу как вратите от другата страна на влака се отварят, за да бъде разгледан супер влакът. Не всички присъстващи щяха да участват в пътуването до Вашингтон. Предстоеше кратък коктейл, по време на който гостите да разгледат влака, а после избраниците да останат за предстоящото пътуване. Всички вагони бяха отворени, включително и вагон-ресторантът, където се намираха Тайлър и хората от поддръжката. Тайлър вдигна глава и видя статичните лица на куклите манекени в пътническите вагони, настанени, все едно са пътници. От мястото си до отворената врата виждаше краката — и мъжки и женски — на качващите се пътници. Зърна Нел Прийст и пулсът му се ускори. Не искаше тя да е на този влак.