Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Аз съм криминален детектив, а не инспектор — уточни Тайлър, наблюдавайки как ядът на човека се превръща в смайваща изненада.

— Ще потвърдите присъствието ми, като се обадите на заместник-директор Ръкар. Вие и хората ви положително сте уведомени да си отваряте очите на четири за латиноамериканеца Умберто Алварес — продължи Тайлър. — За това става дума. Жизненоважно е обаче ССО да не научава, че съм тук, поради което нося работни дрехи. — Импровизираше, но дори за него звучеше правдоподобно. Бързаше, а началникът кимаше, очевидно объркан. Тайлър долови, че контролира ситуацията. — За да успея, ми е нужно известно съдействие от вас и хората ви.

— Защо не от хората по сигурността? — попита Купърсмит, възвръщайки си увереността, и прозвуча някак подозрителен.

— Запознат ли сте с израза „Трябва да знам“?

— Не ми пробутвайте такива глупости. Трябва да знам аз, иначе охраната ще разбере, приятел. Не се съмнявай.

— Имам причина да смятам, че Алварес ще се опита да се качи на този влак — обясни Тайлър, — ако вече не го е направил. — И избързвайки да изпревари разсъжденията на събеседника си, продължи: — А ако вече е станало, или ако дори е възможно, кой отдел ще бъде част от неговите планове?

Лицето на Купърсмит пребледня и той се ококори:

— Баламосвате ме!

Тайлър поклати глава, гърдите го стягаха. Стените на машинното започнаха да се движат към него. Стана му горещо, не му достигаше въздух. Насили се да го преодолее и то наистина отмина. За първи път от много месеци се справи успешно.

— Имам нужда от две неща — уточни Тайлър.

Едрият мъж кимна.

— Едното е да предадете съобщение на жената, която току-що пристигна, госпожица Нел Прийст. Тя е от охраната и единствена тя знае, че съм тук. Очаква известие от мен чрез вас. Другото е вие и вашите хора да ми намерите място да се скрия във влака, докато трае всичко това; за предпочитане е да бъде в пътническите вагоните, защото там е най-вероятно да удари Алварес. — За по-голяма достоверност той се опита да звучи убедително, сякаш знаеше за какво говори. — Досега би трябвало да сте запечатали последните, имам предвид вагон-ресторантите. Ако е така, те са били запечатани от охраната. Следователно разбирате причините за нашата загриженост.

— Мили боже! — извика едрият мъж. — От думите ви излиза, че този човек може да е вече във влака.

— Хората от охраната последни проверяват вагоните, преди да ги запечатат. — Тайлър умишлено подхрани параноята на събеседника си. — Как ви се струва това?

— Можем да счупим всяка пломба, която поискаме — сподели началникът пред Тайлър. — Имаме неограничен достъп до всяка точка във влака.

За първи път от няколко дни Тайлър се усмихна.

— Сега вече постигаме нещо.

Легнал в импровизирания хамак под влака стрела, Алварес представляваше кълбо от нерви. Чуваше чаткането на кучешки лапи и подвиквания на възбудени гласове наоколо. Композицията се разтресе. През него премина вълнение: скоростният влак се движеше.

Бързо изтегли транспаранта. Сребристият му цвят се сливаше с цвета на вагона отдолу. Беше го постлал така, че ако някой погледне отдолу, да не забележи импровизирания хамак. Сега го нави бързо, готов да го опъне при следващото спиране — било в депото „Медоус“, било на „Пен Стейшън“. Многократно тренира движението и сега всичко мина гладко.

Влакът набра скорост. Траверсите — на сантиметри под него — сякаш се сливаха в едно.

Ако планът му успее, ще остане в скривалището си до навлизането на влака стрела в тунела, след като потегли от „Пен Стейшън“.

По време на краткото придвижване на север влакът не пътуваше с пълна скорост. Стиснал GPS-a в ръка, Алварес установи, че скоростта е деветдесет километра в час. Както предположи, композицията мина през „Медоус“, за да прикачат и останалите пътнически вагони. Не желаейки да рискува, отново разпъна камуфлажния транспарант по време на краткия престой, но се оказа, че провериха само новозакачените вагони. Скоро след като пристигна в „Медоус“, напълно окомплектованият вече скоростен влак потегли към „Пен Стейшън“. Главното изпълнение щеше да се проведе само след няколко часа.

— Това тук ще ти свърши работа — каза Купърсмит, докато двамата с Тайлър стояха пред служебното помещение на пътническия вагон, — защото се отключва и заключва само отвън, откъм коридора, така че охранителите ще проверят само дали е заключено. Няма да си дадат труда да го отворят. Наблюдавал съм ги как действат.