Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Понички и кафе за всички желаещи!

Разсейването проработи идеално. В пет и трийсет сутринта повечето, но не всички, се отправиха към временния полеви офис.

Тайлър се опита да се постави на мястото на Алварес: потърси си скривалище, въпреки охраната. Според Нел никой влак някога не е бил подлаган на толкова щателна проверка по отношение на сигурността и поддръжката. Понеже с очите си видя как запечатват всеки вагон, Тайлър прецени, че Алварес ще се опита да се качи на влака вероятно маскиран, точно както беше и Тайлър. Предположи, че опитът ще бъде направен на „Пен Стейшън“. Не беше изключено Алварес да се реши да нападне репортер или човек от кетъринга и да заеме мястото му. Навярно Алварес също беше облечен в работно облекло на служител от поддръжката и носеше алуминиев клипборд.

Докато продължаваше яденето на понички, Тайлър забеляза трима мъже от персонала по поддръжката, скупчени под вратата на локомотива.

Сред тях беше висок, едър човек в сиво-кафява униформа и тъмносиньо яке, на чийто гръб с големи жълти букви пишеше: „Н-К НА СКОРОСТНИЯ ВЛАК“. Един от тримата погледна към редицата от вагони, забеляза Тайлър и му сигнализира. С вдигане на клипборда Тайлър отговори на помахването. Той търсеше точно този началник.

Най-доброто място за скривалище е навън, на открито, обади се ченгето в Тайлър. Бяха му го набивали в главата като полицай новобранец: обикновено не откриваха заподозрените, скрити в мазета или където човек разполага с място само колкото да пропълзи; по-често стояха на ъгъла на улицата или седяха в бара.

Тръгна към локомотива; разстоянието между него и хората от поддръжката се скъсяваше. Стомахът му продължаваше да е свит на топка. Тримата мъже, включително шефът, се качиха по стълба в локомотива. Тайлър обмисляше как да се приближи. Онези едва ли биха се изненадали от появата на агент на НКТС, а и едва ли биха очаквали да ги предупредят. Внезапните инспекции са нещо обикновено. Навярно вече им е показана снимка на Алварес с указание да си отварят очите на четири, но те нито познаваха лицето на Тайлър, нито щяха да бъдат шокирани, че федералните изпращат агент под прикритие.

Държейки федералната си значка в ръка, Тайлър пристъпи към двамата мъже от поддръжката, все още навън, и я показа:

— Искам да говоря с вашия началник.

Двамата го измериха с поглед; значката и комбинезона на служител от Северното обединение подействаха убедително.

— Сигурно нещо — кимна единият.

— Не се тревожете — успокои ги Тайлър. — Важно е това тук да стои в сянка, доколкото е възможно.

— Няма проблем — отвърна мъжът. — Вие сте?

— От НКТС — представи се Тайлър. От всички федерални агенции, за които се сещаше, никоя не би предизвикала по-голяма тревога сред персонала по сигурността от тази.

Мъжът се изкачи по стълбата, аеродинамично вградена в стената на огромния локомотив, и отвори вратата. Миг по-късно се появи началникът на персонала и попита Тайлър:

— Какво има?

— Насаме — прошепна Тайлър.

— Качете се горе — кимна началникът.

Тайлър се покатери в кабината на локомотива и затвори вратата. В топлото помещение усети с краката си спокойното бръмчене на двигателя като бавен тътен. Предното табло, покрито с множество малки светлини — индикатори на комуникационни линии и светодиоди — напомни на Тайлър за рекламна пилотска кабина на реактивен самолет.

Машинистът, почти четирийсетгодишен мъж с тясно лице, носеше панталони от рипсено кадифе, бяла риза с избродирано логото на скоростната железница на Северното обединение и вратовръзка, осигурена му от компанията — и се различаваше коренно от колегата си с омазано със сажди лице и очила от дните на парния локомотив. Тук бяха още кльощав, четирийсет и няколко годишен французин, облечен в костюм на „Армани“, спирачът и грубоватият началник на персонала.

И четиримата носеха ламинирани баджове на охраната — или закрепени към дрехите, или увиснали на врата. Тайлър не се бе снабдил с такова нещо и се запита дали липсата му няма да го спре още преди да е започнал.

— Имате някакъв проблем ли? — осведоми се началникът.

Тайлър му подаде значката, разкопча си комбинезона и извади документите си. Началникът на персонала ги прегледа и се представи като Купърсмит.

— Та, какво прави агент на НКТС, облечен като един от моите хора?

— Насаме — напомни Тайлър.

Мъжът видимо се раздразни, но не възрази.

— Хайде, влезте в машинното отделение. — Въведе Тайлър в шумно помещение, изпълнено от пода до тавана със сложно оборудване. Миришеше остро — от електричеството, а не от дизелово гориво. — А сега какво, по дяволите, става? Правите изненадваща инспекция в пет сутринта преди пробен курс ли? — попита ядосано.