Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Наоколо се носеше лека миризма на прясна боя. Хоризонтът трептеше в очакване на изгрева. От потока Червен корен долиташе крясък на гъски.

Алварес се захвана да изучава движението на малкото дежурни охранители. Наближаваше пет. Той преброи осем души по поддръжката и шестима охранители. Видя как двама от тях внимателно огледаха външната страна на единия вагон-ресторант — спирачки, оси, кабели — и явно установявайки, че всичко е в изправност, поставиха стикери върху четирите врати на вагона. После се насочиха към следващия вагон-ресторант.

На Алварес му хареса залепването на стикерите; те щяха да убедят екипа на „Пен Стейшън“, че само преди часове влакът е бил огледан надлежно.

Стигна до заключението, че в депо „Раритан“ се прави последна проверка. Говореше се, че влакът стрела предлага на пътника на всяка седалка въздушна телефонна линия. Интернет, вградени видеоапарати и конзоли за включване на уреди за развлечения. Именно тук, в „Раритан“, щяха да проверят щателно всичко за последен път. Като се има предвид, че на борда щяха да се качат представители на националните медии, нещата трябваше да вървят по ноти. Навярно щяха да се подготвят за товаренето на храната и напитките за гостите, макар от документите да разбра, че ще заредят вагон-ресторантите едва след като влакът пристигне на „Пен Стейшън“.

Продължи да следи движението на охранителите и при първа възможност се шмугна и бързо притича през късо, открито пространство, метнал раницата на гръб. Реши да не залага твърде на униформата, защото малкият колектив, работещ тук, явно добре се познаваше помежду си.

Тихо пропълзя под последния вагон и се възхити на великолепната изработка. Досега я беше виждал само на чертежи.

Сега, по памет, заработи трескаво. Беше репетирал движенията си десетина пъти, понякога в пълна тъмнина. Всичко бе направо образцово.

Бързо и сръчно — за две минути — се справи със задачата. Спря се в празното пространство между контейнера за прясна вода и въздушния компресор, предназначен за спирачките. Монтира с лебедка една от двете магнитни скоби към вътрешната страна на дъното на вагона, прокара прекъсвача и го прикрепи към долната метална обковка. На около два метра по дължината на шасито направи същото и с втората магнитна скоба и опъна между тях черни найлонови ремъци. Така се получи хамак за него и за раницата. Озовал се в него, той издърпа ремъците и се повдигна само на няколко сантиметра под дъното на вагона.

При прегледа охранителите щяха да видят само надлъжната преграда на металния резервоар за чиста вода или цилиндъра на въздушния компресор. Сега, за да го види някой, трябваше да застане по средата на вагона, да легне на земята и да погледне нагоре. За още няколко минути монтира под хамака като екран и сребристия транспарант за прозорец. Щеше да го прикрива още по-добре. Беше го боядисал в цвета на вагона отдолу. Това, в случай че охранителите проверяват дъното на вагоните с огледало, пъхнато под вагона. О’Мали беше заимствал идеята от военните.

Закътан в скривалището си, на Алварес му предстоеше най-тежката задача: да чака.

Свит на кълбо в багажника на форд таурус, страдащият от клаустрофобия Тайлър се опасяваше да не припадне. Към притесненията му се добавяше и друсането по пътя, но, от друга страна, колкото по-силно ставаше то, толкова повече Тайлър очакваше Прийст вече да се намира съвсем близо до жп депо „Раритан“, идвайки от Едисън. Механизмът на багажника на колата беше нагласен така, че да не може да се заключи. Тайлър придържаше капака с ръка, та да го опази да не се отвори по неравния терен.

Колата спря. Чу бръмченето на двигателя, последвано от глух шум от свалянето на прозорец. Напрегнат в ограниченото пространство, той се страхуваше какво ще последва. Бореше се с клаустрофобията, като отблъскваше поредната вълна на гадене и замаяност. Неясните гласове, долитащи през купето на колата, предполагаха контролно-пропускателен пункт, вероятно бариера — едва ли нещо повече от два оранжеви конуса на пътя и неприветлив пазач, който нетърпеливо проверява документи за самоличност.

Нел Прийст разговаря с пазача, прозорецът изшумя глухо и колата изтрополи. Тайлър затвори очи и се опита отново да отблъсне тревогата си.

— Почти стигнахме — извика Прийст.

Той удари по метала за отговор. Господи, как искаше да излезе оттам.

Тя извика:

— Запалени светлини надясно. Пълно е с вагони. Повечето са изоставени. Пазачът там отзад носеше униформа и малък пистолет — необичайно е за нашите момчета — осведоми го тя с висок глас.