Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Колата намали. Тя отбиваше.

Върху черни спортни панталони и бяла риза с вратовръзка Тайлър бе облякъл гащеризон като на работниците по поддръжката от Северното обединение. С моряшко синьо плетено кепе, свалено ниско над очите, показваше възможно най-малко от лицето си. За да завърши дегизировката, Прийст му предложи да носи алуминиев клипборд. Всички от поддръжката на компанията ги носели. Идеята беше Тайлър да може да се движи бързо по терена. Във влака на „Амтрак“ в Крауфордсвил успя да зърне Алварес само докато се измъкваше, но се надяваше да го разпознае по телосложението и по начина, по който се движи. В ранната утрин, когато още не се беше развиделило и шестима души от персонала по сигурността работеха на мястото, едва ли някой щеше да обърне голямо внимание на още един работник по поддръжката, който се мотае наоколо с клипборд в ръка.

Тайлър изпитваше остра болка в коленете, а отвореше ли очи, клаустрофобията го поразяваше. Със схванати мускули и присвит стомах, държеше демоните на разстояние с концентрация и решителност; тази малка победа му се стори огромно постижение.

Нел изчезна от колата поне преди десет минути. Стори му се по-дълго.

Тя трябваше да обясни непредвиденото си пристигане в „Раритан“. Като натоварена със задачата да бъде личен бодигард на Гретхен Гохин по време на пробния пробег, е пристигнала да се запознае на място с подготовката по сигурността. Надяваше се неотдавнашното й повишение, а не на последно място и ранният час, да й спестят евентуални усложнения, свързани с появата й — тук никой нямаше по-висок пост от нейния.

Минути по-късно Нел почука на багажника и Тайлър трепна. Отвори го и вдишвайки свеж въздух, се измъкна, но схванатите му крака го подведоха, та се наложи да поприклекне. Прийст продължаваше да оглежда внимателно района.

— Тръгвай! — Гласът й прозвуча като стиснат юмрук.

Грак на гъски привлече погледа й към черния триъгълник в небето — ято от стотици птици зави към реката — явно се готвеха да кацнат.

Тайлър забърза към далечната страна на редица от изоставени вагони, после продължи с ленив ход и бавно се приближи към скоростния влак — гладко сребристо чудовище, приличащо на космическа совалка без криле.

Колкото повече се приближаваше, толкова повече хора виждаше: двама униформени охранители отляво, но те се движеха в обратна посока; двама работници по поддръжката контролираха отстраняването на преден вагон. Тайлър спря под огромния локомотив и се вгледа в неговите ъгловати, двойни и тъмни предни стъкла. Гладкият дизайн му придаваше нещо заплашително.

Той коленичи и си заби главата почти под рамката на локомотива, все едно го проверява. Едва тогава осъзна, че големият дизелов двигател не работи, нежното му боботене едва бръмчеше.

Макар и облечен в комбинезон на работник от поддръжката, не изпитваше желание да се сблъсква с други „колеги“. Надяваше се първо да открие шефа и да му изложи аргументите си. Заобиколи предната част на локомотива и се запъти към по-оживената част от влака; сърцето му подскачаше, стомахът още го присвиваше.

Всеки си имаше някаква работа и това го улесни. Районът беше оживен. Персоналът по поддръжката проверяваше различни части вътре и вън от влака, а след тях група охранители преглеждаха за последно всеки вагон. Приключеха ли, залепяха стикери по вратите на вагоните и така ги запечатваха.

В далечния край на влака Тайлър видя охранител с немска овчарка — кучето вероятно надушваше бомби. Тайлър хвърли поглед към първия пътнически вагон, но бързо се сниши, измамен за момент от зловещите, безстрашни очи на манекените, които се използват при тестове за издръжливост на удар. В този преден вагон само на няколко редици седяха такива бутафорни хора, но от тяхното присъствие го полазиха студени тръпки. Мъже, жени, деца и пеленачета; въздействието беше твърде истинско и шокиращо. Ефектът от идеята на някакъв рекламен агент да вложи реализъм в „пробното пътуване“, беше натрапчив.

Тайлър държеше главата си наведена. Продължаваше да се движи — знаеше, че подвижните цели са по-трудни за улучване. Не можеше да си позволи да го разкрият като измамник.

Докато вървеше, хвърли бегъл поглед и видя Нел Прийст, понесла голяма розова кутия. Знаеше, че това са понички.

Тя се приближи към изоставен вагон, който се използваше за временен офис със захранени от шумен генератор светлини. През прозорците се виждаше неясно, като се скриваше каквото и да било действие вътре. Миг по-късно мъж обяви високо: