Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

За Гохин сегашният момент на „Пен Стейшън“ представляваше материализиране на огромната му мечта, независимо че произнасяше окастрената си реч в грозно, натикано под земята място. По тялото му преминаваха тръпки, но не поради студа. Осъществи мечтата си, оставяйки зад гърба си десетки пречки, за които критиците му някога твърдяха, че са непреодолими. Целият се вълнуваше, а и забелязваше същото по някои от лицата пред себе си. Прераждане; възкресение. Сякаш не беше толкова отдавна времето, когато си играеше с детско влакче и все не можеше да му се насити. Сега, благодарение на него, замиращата индустрия на пътуване с влак щеше да разцъфти. Един ден, и то съвсем скоро, хората ще пътуват от Сан Франциско до Лос Анджелис за по-малко от два часа; разстоянието Портланд — Сиатъл ще се преодолява за четирийсет и пет минути; Чикаго — Ню Йорк — за пет часа. Съвместна пазарна програма заедно с „Форд“ и „Хонда“ ще носи по десет долара на ден от всеки, купил си билет пътник в електрическия вагон. Бавно — знаеше, че няма да стане веднага — железопътният транспорт ще бъде възобновен, движението по магистралите ще намалее и качеството на въздуха в претоварените градове ще се подобри. И всичко това благодарение на неговия влак чудо.

Никой нямаше да забрави скоро този ден. Отделът му за връзки с обществеността се бе погрижил за това. Фотоапаратите и видеокамерите записваха всеки миг от събитието. По време на пробния пробег във влака щеше да пътува телевизионен екип и вероятно щеше да предава заснетия материал „на живо“ и да го излъчва по екраните, с които бяха снабдени всички пътнически места. Екип на CNN чакаше пристигането им на „Юниън Стейшън“. Всички части на мозайката бяха налице за огромната премиера.

Гохин забеляза как очите на публиката му се отместиха. Няколко глави се обърнаха и той се запита дали не губи вниманието им, дали не е написал неподходяща реч. Но когато и самият той извърна глава, го обзе бащина гордост, но и бащино раздразнение, зървайки закъснялата. Гретхен беше облечена в черно кашмирено палто — без никакви кожи, за да не дразни защитниците на животните — а при разтварянето на полите му се виждаше плетена коктейлна рокля, която й стоеше като излята. Носеше перлена огърлица, обици с диаманти от „Тифани“, всеки по два карата, както Гохин добре знаеше, защото лично плати двайсет и две хиляди долара за тях за двайсет и първия й рожден ден. С вдигнатата си руса коса и дискретен грим тя се носеше като кралска особа.

Само преди дни му отправи обвинения, но той отрече всичките. За пръв път от години се скараха, защото и двамата загубиха обичайната си овладяност. Накрая той й забрани да присъства на събитието. А ето я сега тук — в пълно нарушение на нарежданията му. Отклони се от речта си и сърдечно посрещна дъщеря си, с което спечели аплодисменти. Каквото и да стане, тя няма да се качи на този влак! Леко се сепна, забелязал, че по петите на дъщеря му върви дългокрака жена от охранителния му отдел, Нел Прийст. Беше облечена в повлиян от японската мода тъмен костюм с панталон и светлосив шлифер, чиито поли обгръщаха добре оформените й бедра. Черните спортни обувки изглеждаха малко не на място, но подсказаха на Гохин, че в момента тя е на работа: готова да хукне всеки момент. Насили се да се върне към речта си, като същевременно се питаше какви са връзките й с онзи негодник Питър Тайлър, който според Кийт заплашваше да се окаже прът в колелото им. Толкова много проклети усложнения. Отърси се от тези мисли, поднови речта си и скоро я докара до възторжен завършек.

Независимо от усложненията, този ден ще бъде записан със златни букви в календара на живота му.

В скривалището си под вагон-ресторанта Алварес чуваше речта на Гохин и насочваше мислите си към петте минути тъмнина, когато влакът стрела ще мине под река Хъдсън, за да навлезе в Ню Джърси. През тези няколко минути само на сантиметри от покрития с чакъл жп път, на който при невнимание би станал на пихтия, ще трябва да излезе от импровизирания хамак и да се качи в един от четирите пътнически вагона отзад, пълни с кукли манекени — задължителен атрибут при изпитание на скоростни превозни средства. Налагаше се да осъществи дръзкото прехвърляне в тунела, за да се възползва от пълната тъмнина. Преди тунела, но след като влакът потегли, щеше да премине по цялата дължина на вагона все така под влака, защото знаеше, че двама от поддръжката стоят в предната част на вагона след втория вагон-ресторант — този, под който се намираше в момента.