Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Какво е това, по дяволите? — провикна се Деулф изпод вагона.

Мъжът изпълзя и показа лампа, прикрепяща се към главата. Беше чиста, без прах или мръсотия по нея.

— От вашите ли е? — обърна се Тайлър към Купърсмит.

— Не — поклати глава Купърсмит. — Ние използваме лампи, които се прикрепят към джоба. Всички сме с еднакво оборудване.

Тайлър грабна фенерчето от ръката на Деулф и същевременно бързо разкопча гащеризона си, бръкна и извади пистолета си: полуавтоматична 9-милиметрова „Берета“.

Съобразявайки се е качващите се във влака гости, той приклекна, приближи тъмнината на процепа между влака и земята, насочи пистолета и фенера натам и с приглушен глас заговори:

— Който и да се крие тук, аз съм федерален агент, въоръжен съм и влизам под вагона. Ако моментално не обявите кой сте, ще стрелям. Покажете се.

— Федерален агент? — повтори Деулф смаяно.

Тайлър усети как му стана невероятно горещо. Все едно отново риташе вратата и видя как Честър Уошингтън удря главата на плачещото бебе в стената. Изпита същия гняв. Тайлър и тогава извика предупредително, но и се сети как в следващия миг ненадейно измъкнаха пистолета от ръката му.

Тайлър усети как гърбът му се изпоти. Страх от неизвестното стягаше гърлото му. Алварес му трябваше жив.

— Там няма никого — обади се Деулф.

— Предупредете охраната — разпореди Тайлър. — Вие двамата внимателно гледайте тук. — Посочи прохода между двата вагона.

Купърсмит извади радиото, съобщи за намерената лампа и добави, че „един от неговите хора“ се пъхва отдолу, за да провери какво става.

Тайлър мислено благодари на Купърсмит, задето укри самоличността му. С пистолет в дясната ръка и фенер в лявата той се пъхна под влака.

Тайлър прокара мощния лъч на фенера в пространството наляво, надясно, нагоре и надолу. Дулото на пистолета следваше лъча; пръстът му бе готов да натисне спусъка. Знаеше нещо, което другите не знаеха: Алварес бе изпуснал лампата. Беше абсолютно сигурен в това.

— Ако е имало някой там, вече е изчезнал — чу се гласът на Деулф.

В този момент Тайлър насочи лъча към долната страна на вагона.

— Фредо! — извика той. — Трябваш ми тук. Представа нямам какво виждам. Ела да ми помогнеш!

Деулф неохотно пропълзя долу.

— Това е предпазната система на спирачките… Тук е контейнерът за прясната вода… Господи, какво е това!

Тайлър веднага различи фалшивия под, създаден от сребристия транспарант.

— Въоръжен съм! — повтори той остро.

На перона започнаха да се отварят бутилки шампанско. Сепнат, Тайлър едва не натисна спусъка. Имаше нещо сюрреалистично във вихрещия се горе коктейл с хайвер и шампанско, и мръсотията и усещането за опасност тук, долу.

Тайлър направи знак на Деулф да поеме фенера, придвижи се напред и протегна ръце нагоре. Хвана камуфлажния транспарант и с рязко движение го скъса. Той се надипли като знаме и падна на земята. Пространството над него бе опасано с найлонови ленти и образуваше нещо като хамак.

— Празно е — отбеляза Деулф. — Изчезнал е.

— Не бъди толкова сигурен — възрази Тайлър, насочвайки лъча на фенера във всички посоки.

— Какво става? — провикна се Купърсмит.

— Охраната може ли да затвори тунела? — попита на свой ред Тайлър.

— С всички пристигащи и заминаващи влакове? Изключено!

— Освен това той отдавна е изчезнал — повтори Деулф, разглеждайки импровизирания хамак. — Умен тип.

Тайлър чу Купърсмит да говори по радиото. Обърна се към Деулф:

— Трябва да тръгна веднага. С шефа ти ще започнем от края на влака и ще се придвижваме напред, а ти ще предадеш съобщение на един човек — обясни той на мъжа.

Докато откриха Прийст и я придружиха до празната страна на влака стрела, Тайлър и Деулф успяха да прегледат пространството под четирите задни вагона; Купърсмит и друг от хората му оглеждаха отпред. В същото време хора от охраната работеха вътре във влака — наслуки искаха документите за самоличност на някои от гостите. Други охранители претърсваха тунела и съседните коловози. Всичко се вършеше максимално спокойно, с предположението, че Алварес е побягнал и заедно с него е изчезнала и заплахата.

Тайлър обаче не беше убеден. С Купърсмит вече бе обсъдил колко време е необходимо за цялостна проверка на системите и механизмите на влака. Знаеше, че О’Мали ще го изхвърли като мръсен парцал, ако разбере, че е тук, и затова се стараеше да не се набива на очи.

С изцапан гащеризон Тайлър изпълзя изпод последния вагон точно когато Нел Прийст пристигна.